"Някои медии в България симулират медийна свобода, има порочна практика на натиск върху журналистическата им дейност", заяви посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер.
На конференцията "Свобода и многообразие на медиите, организирана от движение "ПанЕвропа - България" и фондация "Конрад Аденауер", посланикът отбеляза че системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура
В конферецията участваха ръководители на водещи медии, журналисти, медийни анализатори. Сред тях бяха Венелина Гочева, Силвия Зурлева, Петьо Блъсков, Валери Запрянов, Бойко Василев, Радомир Чоалаков и др.
"Интересува ни европейската динамика на полето на медиите, на медийния плурализъм", каза при откриването бившият депутат в два парламента ((2001-2004 ; 2005) и министър (2007-2009) Гергана Паси, президент на "ПанЕвропа- България".
Тя припомни, че с мандат на ЕК е била сформирана група на високо ниво, която се опитва да разгледа проблема с медиите и да излезе с обща препоръка, тема, оставена досега изцяло в ръцете на отделните държави. Има резолюция на ЕП, в която евродепутатите отправят редица искания, между които и да има годишни доклади за медийната свобода и проблемите с медиите във всяка една страна от ЕС.
Важно е медиите да осветляват кораба на управлението от различни гледни точки, както и да поставят под съмнение неговите действия,
посочи посланик Хьопфнер. "Броят на медиите в България е впечатляващ, но при внимателно вглеждане могат да се открият тенденции, които създават загриженост. Собствеността в медийните компании е в ръцете на няколко души, често пъти тя е непрозрачна, затова в България има само привидно разнообразие на медиите", отбеляза Хьопфнер като първи проблем.
"Водещо място заемат определени скандали, а други се подминават и то в определени медии, част от една и съща медийна група, редовно оркестрирани "отгоре", а отделният журналист не може да влияе на процеса", каза той, демонстрирайки отлична осведоменост за положението в България.
"Има случаи, в които
не можем да си обясним защо дадена личност е придобила определена медия и откъде има парите за това",
посочи посланикът.
През юли т.г., в разгара на протестите у нас срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, посланик Хьопфнер и посланикът на Франция Филип Отие излязоха с обща позиция, като посочиха, че все повече български граждани и европейските партньори на България се притесняват от нарастващата концентрация на собствеността на печатните и електронни медии при непрозрачни условия и при произтичащите от това рискове за свободата на словото.
87% от допитаните в едно скорошно изследване за България смятат, че оказваното влияние върху съдържанието на медийните материали е обичайна практика. За платените публикации: има и такава практика, а потърпевшите са, например, по-малките партии - техни членове се оплакват, че им се налага да плащат за всяко интервю. А някои частни компании предпочитат рекламата за тях да е под формата на статии и това се прави, макар,че публиката в случая е подведена.
Подобна практика е забранена в Германия, подчерта Хьопфнер.
България е слязла по ниво на медийна свобода в проучване на "Репортери без граници" от 37-мо място през 2007 г., когато е приета в ЕС, на 87 място днес, от общо 187 държави. С този резултат България се нарежда на последно място в страните от ЕС, припомни посланикът.
"Младите хора, които протестират настояват и за пълна и качествена информация,
което е право на всеки човек. Въпросът ми е: какво може да се направи и от кого, за да се подобри ситуацията при медиите и отговорът ми е - държавата", подчерта Хьопфнер.
Държавата обаче не може да играе неограничена роля за плурализма в медиите, но може да приложи ефективни правила и законодателство, смята той. И даде пример: в Германия веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, вида и размера на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея.
Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза дипломатът. В България такава практика би била похвална.
За всичко това отговорност носят и самите журналисти и гражданското общество, защото Етичният кодекс често е нарушаван, каза Хьопфнер. "Олигархичните кръгове имат навик да контролират медиите и така да защитават своите икономически интереси, смята той. А свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите", подчерта посланикът.
В България медиите имат чувствителност за собствените си проблеми и за своята независимост, което намирам за позитивен факт, заяви председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. Има и позитивно развитие, свързано с реакцията на медиите към протестите в София през зимата и сега. Тогава, до зимата, като че ли протестите бяха запазена марка в интернет, но оттогава насам те заеха пространство и в традиционните медии, поясни той.
"Към СЕМ имаше известна парламентарна критика, но когато те идват от политици се обезсмислят и се превръщат в нещо обратно, те не водят до резултат, а увеличават усещането за ограничения и липса на свобода.
Българските политици си мислят, че като спечелят изборите това им дава право да се разпореждат и с медиите,
мислят си, че те дават парите за медиите", подчерта председателят на СЕМ.
Според него не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа. Има проста формула за свобода на словото – тя се определя по това кой ти казва какво да кажеш, посочи Лозанов и обясни: "Ако някой друг, освен теб, ти казва какво да кажеш, поне да може да се напише кой го казва. Структурата на собствеността в медиите непременно трябва да се покаже".
Според него "ще чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността".
Георги Лозанов подчерта, че има и склонност за интимничене между медиите и властта и това е разрушително. И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите - сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, е неговото мнение.
