П равителствата в Турция падат или заради това, че са много корумпирани, или защото генералите ги свалят (или и двете). През 2002 г., разочаровани от алчността и неспособността за управление на светските партии в страната, гласоподавателите избраха Реджеп Тайип Ердоган за премиер, като вкараха неговата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР, "АК парти" на турски, бел.ред.) в правителството, пише сп. "Икономист".
Десетилетие по-късно АК, което означава "бял" или "чист" на турски, доказва, че в края на краищата не е толкова порядъчна и е замесена в един от най-големите корупционни скандали в съвременната история.
На 17 декември полицията арестува около 50 души по подозрение в измами с търгове, тайни трансфери на злато за Иран и взимане на подкупи.
Сред задържаните бяха синовете на трима министри, кмет от ПСР, както и генералният директор
на втората по големина турска държавна банка "Халкбанк", в дома на който полицията откри 4,5 млн. долара, натъпкани в кутии за обувки. Разследването се доближи по-близо до Ердоган, когато прокурори наредиха втори обиск, който щеше да стигне до сина му, за когото се смята, че е забогатял чрез съмнителни сделки с имоти.
Ердоган отговори, като отстрани от длъжност стотици полицейски началници, уволни прокурор, замесен в разследването и пренаписа законите по начини, които да позволят на правителството да спре разследванията за корупция срещу него.
За обществото, което вече е разочаровано заради все по-авторитарните склонности на Ердоган, нищо от това не е успокоително. Ремонтът на кабинета, при който бяха отстранени министрите, чиито синове са в затвора, и Егемен Багъш, министъра за ЕС, който също бе замесен в скандала, не намали общественото недоволство.
Междувременно сигурността на пазарите (жизненоважна за Турция, която зависи от притока на капитали) бе разклатена. Турската лира се срина с 5% спрямо долара, а Истанбулската фондова борса изгуби 10% от стойността си.
На 31 декември Хасан Харми Йълдъръм, депутат от ПСР, подаде оставка в знак на протест срещу, както той се изрази, "обидите", нанесени от Ердоган срещу
Фетхуллах Гюлен, строг имам, който управлява глобална империя от училища, медии и благотворителни организации от Пенсилвания.
Това увеличи броя на напусналите наскоро ПСР, която е разкъсвана от вътрешна борба, до седем.
Дори и така, не изглежда вероятно да има цялостно разцепление. Подновените тиради на Ердоган срещу "чужди извършители на злини", ръководени от Израел и Америка, които той обвини за антиправителствените протести през юни, изглеждат все по-отчаяни.
Сега той твърди, че обвиненията за корупция са скалъпени от тези сили и техните местни сътрудници от силната мюсюлманска общност, водена от Гюлен. Някои се съмняват, че мнозина сред прокурорите и полицаите в разследванията са лоялни на Гюлен и може да са мотивирани от възможността за отмъщение.
Наричайки ги "паралелна държава" Ердоган прочиства последователите на Гюлен от държавните институции. Той обещава да закрие хиляди от подготвителните училища, притежавани от движението на Гюлен, известно под името "Хизмет". Те действат като основна база за вербуване и за приходи.
"Те събират секс записи, за да шантажират членовете на нашата партия", твърди високопоставен представител на ПСР. Членовете на "Хизмет" разгневено отричат това. Въпреки това видеозаписи, на които се виждат хора, близки до Ердоган, участващи в извънбрачни креватни лудории, се предават от човек на човек.
По ирония на съдбата
"Хизмет" и ПСР доскоро бяха съюзници в борбата за намаляването на влиянието на турските генерали.
Смята се, че свързаните с Гюлен прокурори и полицаи са събрали доказателства по делото "Ергенекон", което помогна за осъждането на стотици генерали и други високопоставени офицери за предполагаемо планиране на преврат.
Изглежда тогава Ердоган не бе против, но сега силно се оплаква заради намесата на гюленистите в правосъдието.
Кризата не представлява само борба за власт между ПСР и гюленистите. Тя отразява хроничната слабост на разклатената демокрация на Турция: оковани медии; политизирана съдебна система; дефектна, нелиберална конституция; липса на независим контрол над държавните сметки.
Преизбран през 2011 г. Ердоган имаше истински шанс да поправи тези дефекти.
Заради това, че не направи това, по-либералните му поддръжници се почувстваха разочаровани и предадени. Неговото все по-авторитарно управление
породи сравнения с президента на Русия Владимир Путин.
Сега изглежда, че основната цел на Ердоган е да начертае пътя си към президентския пост, когато постът бъде освободен през август.
Последните спорове правят по-малко вероятна възможността той да изпълни мечтата си за президентското място. Много неща зависят от резултатите от местните избори в страната, които ще се състоят през март. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) вярва, че сега има истински шанс да вземе Истанбул, най-големия град в страната. А гюленистите намекват, че може да подкрепят НРП.
Изглежда най-сигурно за Ердоган ще бъде да свика предсрочни избори и да се кандидатира за четвърти мандат. За да направи това, той ще трябва да промени възможността за управление според партийните правила от максимум три мандата. Както вървят нещата, парламентарният имунитет може да бъде единственият изход на Ердоган.
Онези, които сега обаче настояват за свалянето от власт на правителството на ПСР, трябва да мислят дълго и задълбочено. Народнорепубликанската партия остава слаба и разделена. Никой не знае зад какво стои тя. Старата крайнодясна Партия на националистическото действие е дори по-лоша.
Кюрдите в страната със сигурност искат ПСР да остане на власт, тъй като въпреки всичките си грешки, Ердоган е първият турски лидер, преговарял открито с Абдуллах Йоджалан, кюрдският бунтовнически лидер, който е в затвора.
Прекратяването на огъня, обявено през март, все още е в сила. На следващите избори турците вероятно ще трябва да изберат по-малкото зло. Това все още вероятно е ПСР.
