Т урция няма да разреши на коалиционните сили, водени от САЩ, да извършват нападения срещу джихадистите в Сирия и Ирак от турски военновъздушни бази, нито ще участва във военни операции срещу групировката Ислямска държава (ИД, бившата „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, ИДИЛ), заяви турски правителствен представител, цитиран от АФП.
„Турция няма да участва в никакви военни операции, а се концентрира изцяло върху хуманитарните“, каза турският представител, пожелал да остане анонимен.
Турция е единствената мюсюлманска страна в коалицията от 10 държави,
които на последната среща на върха на НАТО се съгласиха да се борят срещу „Ислямска държава“, отбелязва Франс прес.
И през 2003 г. Турция не разреши на САЩ да разположат 60 хил. войници на нейна територия и да използват нейните военновъздушни бази в борбата срещу режима на Саддам Хюсеин, което тогава доведе до напрежение в отношенията между Вашингтон и Анкара.
Турция е критикувана, че непряко насърчава „Ислямска държава“,
като подкрепя ислямистите, противници на сирийския президент Башар ал Асад. Анкара отхвърля тези твърдения.
Турция смята, че е жертва на ИД, чиито джихадисти държат за заложници турски граждани, сред които дипломати и деца, отвлечени от турското консулство в Мосул на 11 юни.
Затова Анкара се колебае да поеме по-значителна роля в борбата с джихадистите, опасявайки се това да не затрудни освобождаването на заложниците.
Предишният опит обаче показва, че Анкара все пак би предпочела позиция на въздържане, дори ако нямаше заложници. Има редица причини за това, включително желание да не изглежда като член с ключова позиция на каквато и да било западна военна коалиция, която няма одобрение на Съвета за сигурност на ООН за действия срещу ислямска нация, коментира в. „Хюриет дейли нюз“.
В този случай обаче тя трябва да мисли не само за това или за възможността животът на турците, държани от ИД, да бъде застрашен. Турската намеса може да има нежелани ефекти, един от които е
„Ислямска държава“ да пренесе терористичната си кампания в самата Турция,
като се има предвид близостта на Турция до региона и пропускливата ѝ дълга граница със Сирия.
Съществува и перспективата, че Турция може да се озове в ситуация да се сражава заедно с Кюрдската работническа партия (ПКК) срещу ИД – идея, която е ужасяваща за турските въоръжени сили и за повечето турци.
ПКК, която в очите на Турция е сееща смърт терористична организация, обаче доказа, че има своя стойност в борбата срещу ИД в Северен Ирак. Това доведе до там, че различни западни анализатори по канали като Си Ен Ен намекнаха, че групировката, която е определена за терористична организация и от САЩ, и редица европейски страни, трябва да се използва срещу ИД.
Турция вече се опасява, че някои от оръжията, които Западът започна да доставя на кюрдските сили пешмерга, както и на иракските сили за сигурност, ще попаднат в ръцете на ПКК и ще бъдат използвани срещу турските сили за сигурност.
Като се има предвид цялата тази картина
най-лесното нещо за Анкара е да избегне открита намеса срещу ИД, докато чака други да се погрижат за това и да запази позицията на отбрана срещу ПКК.
Тя също така може да окаже подкрепа зад кулисите срещу ИД, за да успокои западните си съюзници, докато същевременно изглежда, че не го прави, за да не си навлече гнева на тази групировка.
Ясно е обаче, че изборът да се тръгне в едно от тези направления ще има лоши последици за Турция, като загуби доверието на Запад, както и влиянието си в региона, особено, ако САЩ убедят Саудитска Арабия, Египет, Йордания и дори Катар да се борят активно срещу ИД.
Ако борбата срещу „Ислямска държава“ се окаже успешна без активната подкрепа на Турция, това също така ще бъде използвано от опозицията в страната срещу президента Ердоган и премиера Давутоглу.
Има много „ако“ във всичко това,
но нито една от опциите не изглежда толкова добра за Ердоган и Давутоглу, които са казвали много големи неща в миналото за ролята и влиянието на Турция в Близкия изток, но които сега са изправени пред трудни решения. Както казват те, говоренето не струва пари, а действията са тези, които ще покажат какъв тип потенциал за истинско регионално лидерство те имат, ако наистина имат някакъв, пише „Хюриет дейли нюз“.
