Уотс, 1965 г.
Искрата на размириците в предградието на Лос Анджелис – Уотс пламва от обикновена проверка на пътната полиция на 11 август 1965 г. При нея се стига до разпра между белите полицаи и членовете на семейството на тъмнокожия шофьор. Насъбира се множество хора. Тълпата нараства и след ареста на 21-годишния шофьор и неговите спътници. В размириците, които траят близо седмица, участват 30 хил. души. В уличните сблъсъци загиват 34 души, над 1000 души са ранени. Размириците предизвикват щети за над 40 млн. долара.
Нюарк, 1967 г.
Бунтът в Нюарк, щата Ню Джърси, започва на 12 юли 1967 г. отново след спречкване между полицаи и тъмнокож шофьор. Двамата полицаи пребиват таксиметровия шофьор. След като той е откаран в болница, плъзват слухове, че е починал от раните си. Мнимата новина предизвиква петдневни улични сблъсъци, в които се намесва и националната гвардия. При сблъсъците загиват 26 души, а стотици са ранени.
Детройт, 1967 г.
Тежки расови сблъсъци избухват на 23 юли 1967 г. в Детройт. Поводът е полицейска акция в нелегален бар, където гостите празнуват завръщането на двама тъмнокожи войници от Виетнам. Полицаите се опитват да арестуват всичките 80 гости, стига се до сблъсъци, които продължават пет дни. Загиват 43 души. Над 100 души са ранени, а националната гвардия и полицията арестуват над 7000 души.
Убийството на Мартин Лутър Кинг, 1968 г.
В над 100 американски града се стига да изблици на насилие след убийството на тъмнокожия правозащитник Мартин Лутър Кинг на 4 април 1968 г. в Мемфис, щата Тенеси. В сблъсъците са убити 36 души, а над 2000 са ранени. Най-силно засегнати са Чикаго, Балтимор и столицата Вашингтон. Сблъсъците във Вашингтон започват само няколко часа след атентата. Белият дом изпраща над 10 хил. войници, за да поемат контрола над града. Размириците траят шест дни, през които са разрушени 1200 сгради. В Чикаго и Балтимор също са изпратени войници.
Либерти сити, 1980 г.
На 8 май съдът в Маями снема обвинението от двама бели полицейски служители, обвинени, че година преди това са пребили до смърт тъмнокож мотоциклетист, след като той пресякъл на червен сфетофар. В населения предимно с тъмнокожи жители квартал Либерти сити започва демонстрация, която прераства в улични сблъсъци. Насилието ескалира. Сблъсъците са овладени едва след три дни с помощта на националната гвардия и въвеждането на комендантски час. Равносметката е 18 убити, 400 ранени. Материалните щети възлизат на 100 млн. долара.
Лос Анджелис, 1992 г.
Видеото на бели полицаи, удрящи с палките си лежащия на земята афроамериканец Родни Кинг, неведнъж се е въртяло по различните телевизионни канали. Полицаите изобщо не забелязват, че очевидец на инцидента заснема от балкона си сцената на побоя. Впоследствие полицаите се изправени пред съда. На 29 април 1992 г. съдебните заседатели (предимно бели) оправдават полицаите. Решението на съда става повод за най-тежките расови размирици през ХХ век. В сблъсъците загиват над 50 души, над 2000 са ранени. Материалните щети са за 1 млрд. долара.
Синсинати, 2001 г.
Най-тежките расови размирици от 1992 г. насам протичат сравнително „леко“. Те започват след убийството на 19-годишния Тимоти Томас от бял полицай на 7 април в Синсинати. При сблъсъците са арестувани над 800 души, но за щастие няма убити. При сблъсъците тълпите нападат полицаи, стига се до оплячкосване на магазини. Ситуацията се нормализира след въведения четиридневен комендантски час. По-късно убиецът на Тимоти Томас е оправдан от съда.
