В резултат на завършилите преговори между украинския президент Виктор Янукович и лидерите на опозицията Арсений Яценюк (партия "Баткившчина"), Виталий Кличко (партия УДАР) и Олег Тягнибок (партия "Свобода") е постигнато
споразумение "за примирие и начало на преговорен процес за стабилизиране на ситуацията",
съобщи Яценюк, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Опозиционерът посочи също, че властите били планирали "въвеждането на извънредно положение и нощен щурм", но той вече е отменен.
След срещата може да се заяви ясно, че
Площадът на независимостта няма да бъде щурмуван,
увери още веднъж той.
Пресслужбата на Янукович също съобщи, че преговарящите страни са обявили примирие и начало на преговорен процес с цел прекратяване на кръвопролитията и "стабилизиране на ситуацията в държавата заради гражданския мир".
Броят на жертвите на сблъсъците в Киев достигна 28 души,
сочат последните данни на украинското министерство на здравеопазването, предаде ИТАР-ТАСС. До тази сутрин медицинска помощ са потърсили 445 души, от тях 287 са хоспитализирани. В болниците са докарани 88 служители на органите на реда, шестима журналисти, четири деца на възраст до 18 години и двама чужди граждани, уточни министерството.
Украинското правителство изпълни "почти всички" искания на опозицията, но тя отказва да сътрудничи,
заяви за Си Ен Ен външният министър на Украйна Леонид Кожара.
"Готови сме да обсъдим конституционна реформа", посочи дипломат номер едно на Киев в интервю за телевизионния канал, но отбеляза, че "за съжаление опозицията не иска да сподели своята част от отговорността" в управлението на Украйна.
Министърът определи събитията от вторник като много тъжни и каза, че през последните седмици полицията е седяла мирно и не е отвръщала на нападателните действия на радикалните групировки, "които сега са толкова много в Киев".
Никога досега Украйна не е имала работа с толкова много екстремистки групировки,
посочи той. По думите му дори и сега на полицията са дадени строги указания да не използва нападателни средства срещу протестиращи.
Министърът заяви също, че Русия е важен партньор за Украйна икономически и стратегически, но отрече страната да усеща "пряко влияние" от Москва.
Кожара каза, че Украйна не трябва да се използва като карта в геополитическите игри между Запада и Изтока и допълни, че украинския народ има право да реши съдбата си.
Министърът определи като "напълно невярна" представата, че управляващата Партия на регионите е антиевропейска и антидемократична.
Ако армията излезе срещу опозицията, отношенията на Украйна с НАТО ще пострадат сериозно,
предупреди вчера ръководството на Украйна генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Пресслужбата на алианса засега не е коментирала съобщенията за споразумение между президента и водачите на опозицията, отбелязва ИТАР-ТАСС.
Макар и Украйна понастоящем да не иска да става член на НАТО, страната си сътрудничи с алианса в редица области. Киев има 28 свои войници в мисията на НАТО в Афганистан, посочва Ройтерс.
Въоръжените сили на Украйна не трябва да вземат участие в уреждането на кризата в страната,
заяви и говорителят на министерството на отбраната на САЩ полк. Стив Уорън.
"Министерството на отбраната на САЩ настоятелно призовава да се избягва въвличането на въоръжените сили на Украйна в кризата. Настояваме те да останат настрана от нея", посочва говорителят.
Той предупреди украинските власти, че евентуално "участие на въоръжените сили ще има последствия" за контактите между двете страни в областта на отбраната.
Министрите на външните работи на страните от Европейския съюз ще се съберат днес следобед в Брюксел на извънредна среща, посветена на кризата в Украйна.
Споразумението за примирие и начало на преговори между властите и опозицията в Украйна ще "бъде взето предвид и разгледано",
заяви Мая Кочиянчич, прессекретарят на върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Катрин Аштън, цитирана от ИТАР-ТАСС.
Тази сутрин външните министри на Франция, Германия и Полша ще посетят бившата съветска република за срещи с представители на властите и на опозицията. След това те ще докладват на останалите си колеги от ЕС за резултатите от своята визита.
ЕС втвърди тона към Украйна и заплаши да наложи санкции на виновниците за насилието. Не се очаква обаче президентът Виктор Янукович да бъде включен в "черния списък", разкриха няколко дипломатически източника, пожелали да запазят анонимност.
Целта е да не бъдат прекъсвани връзките и каналите за преговори да останат открити, обясниха те.
"Има един блок страни, които имат резерви за санкциите", заяви един от цитираните дипломати в кулоарите на среща на постоянните представители на страните членки вчера, посветена на подготовката на днешното извънредно заседание на Съвета на ЕС по външни работи.
Той уточни, че сред тези държави са Испания, Италия, България, Гърция и Кипър, посочва Франс прес.
Налагането на санкции срещу Янукович "може да го тласне в ръцете на Русия",
предупреди дипломат от голяма северна страна. "Няма единодушие, тъй като няколко съседни на Украйна страни не искат да се поема по пътя на санкциите поради риска от това режимът да втвърди още повече тона към опозицията", обобщи белгийският министър на външните работи Дидие Рейндерс, който лично подкрепя идеята за предприемане на наказателни мерки.
Предприемането на наказателни мерки от страна на ЕС срещу режима в Беларус само доведе до засилване на репресиите и до сближаване на тази държава с Русия, спомнят си високопоставени европейски представители.
За да наложи ЕС санкции на Украйна, е необходимо единодушие, отбелязва АФП. При липса на общо съгласие, външните министри на 28-те може да се задоволят с публикуването на официална декларация с предупреждение към украинските власти.
САЩ обаче наложиха санкции срещу 20 високопоставени длъжностни лица от украинското правителство,
виновни, по мнение на Вашингтон за ескалацията на насилието и нарушения на човешки права.
На тези лица се забранява да влизат на американска територия и се лишават от възможност да получават американски визи, съобщи вчера говорител на Държавния департамент, цитиран от ИТАР-ТАСС.
"Решението те да бъдат лишени от американски визи е взето на основание Закона за имиграцията, който позволява да се предприемат такива мерки по външнополитически съображения", уточни американският говорител на пресконференция за Украйна.
По думите му това са лица, наредили да се използва сила срещу събралите се във вторник на Майдана. "Те носят отговорност за случилото се във вторник вечерта", заяви служителят от Държавния департамент.
Санкциите означават, че ако те поискат да им се издадат американски визи, ще получат отказ. Той припомни, че през януари са били предприети аналогични мерки срещу първата група украински длъжностни лица.
Имената им по традиция не се оповестяват,
но водещият пресконференцията увери, че те са уведомени за решението на САЩ. По думите на говорителя разликата между тогавашните и сегашните санкции е, че на тази група от около 20 души се налага пълна забрана да влизат в САЩ.
Той заяви, че администрацията на президента Обама е заинтересована от мирно уреждане на кризата в Украйна и призовава всички страни в конфликта да се въздържат от насилие и да проявят сдържаност.
Запитан какви други мерки могат да предприемат САЩ, за да тласнат украинските власти към диалог с опозицията, представителят на Държавния департамент заяви, че Вашингтон ще "продължи тясното и активно сътрудничество с ЕС и международната общност. Много внимателно ще наблюдаваме какво ще се случи между правителството и опозицията. Ще следим дали ще се спазва примирието и могат ли те да се приближат към политически компромис, както и към съставяне на преходно правителство, което да съумее да поведе Украйна напред".
Според говорителя ако ситуацията се развие добре, решението за визовата забрана може да се отмени. "В противен случай ще разгледаме други стъпки, които могат да бъдат направени в координация с ЕС в следващите дни".
Бившият премиер на Украйна Юлия Тимошенко призова
лидерите на опозицията да заведат иск срещу президента Виктор Янукович в Международния трибунал в Хага.
"За да бъде ликвидирана диктатурата, сега и завинаги, е необходимо сформирането на делегация, която да убеди европейските лидери за стартирането на съдебен процес срещу Янукович в Международния трибунал в Хага", написа Тимошенко в профила си във "Фейсбук".
"Сред задачите на делегацията е назначаването на международна съдебно-медицинска експертиза, която да установи фактите около смъртта и раняването на мирни граждани с огнестрелно оръжие и други инструменти за насилие", отбелязва още бившият премиер на Украйна.
През октомври 2011 г. Тимошенко бе осъдена на 7 години затвор заради сключване на неизгодни за Украйна договори за доставка на руски газ, ощетили Киев с около четвърт милиард долара.
От май 2012 г. тя излежава присъдата си в болница в Харков заради заболяване на гръбнака.
