„Не след дълго поредният Едуард Сноудън ще публикува документи на Държавния департамент и на ЦРУ, където ще пише и за 5-те милиарда в зелено, платени за киевската революция, и за десетките мълчаливи чужденци с еднакви униформи, воювали професионално на барикадите под прикритието на Майдана. Това обаче ще стане чак после, след войната. Ако бъде локална, а не световна ядрена война“, предрича в коментар за „Независимая газета“ журналистът Виктор Мясников.
Той напомня вчерашното изявление на висшия военен в САЩ генерал Мартин Демпси, че ако се изостри ситуацията в Украйна, армията на Щатите е готова да подкрепи съюзниците си в Европа. „Аз ги уверих, че ако бъдат засегнати договорните ангажименти, ние ще отвърнем“, каза генералът.
Щом най-високопоставеният военен прави подобни изявления, а държавният секретар Джон Кери заявява, че дипломатическите възможности за уреждане на кризата са изчерпани,
замирисва истински на барут и на кръв,
заключава авторът.
Неслучайно украинските пучисти, тутакси признати от Запада, започнаха да споменават, че незабавно ще повикат натовците и че искат да влязат в НАТО. Точно затова бе платено идването им на власт. Бази за ПРО и летища на НАТО в Украйна ще означават напълно и абсолютно да се ликвидира сигурността на Русия. Ще се наложи да живеем с пистолет, насочен в слепоочието, и безпрекословно да изпълняваме заповедите на онзи, който го държи, алармира коментарът.
Според него при това положение Русия „ще бъде разцепена, за да я унищожат завинаги, необратимо“, а „за Украйна изобщо няма да стане дума – тя ще е само доставчик на евтина работна ръка и на семки“. „Общо взето, да се откаже от Украйна ще е самоубийство за Русия“ и ако тази страна бъде „превзета от натовците“, Москва „ще трябва да се оттегли от всички договори, включително СТАРТ-3 и този за ракетите със среден и малък обсег. И да сложи на „Искандерите“ си ядрени бойни глави“.
Не става въпрос за либералните ценности, свободите и правата на нациите, както изглежда днес в медите и дипломатическите контакти. Всъщност въпросът е „да я бъде или не“ Русия. Вече няма какво да губим. Щом не успяваме да решим въпроса по мирен път, остава пътят, който не е мирен. Дори ако после започне нова студена война, оръжейна надпревара, дори ако цяла Европа се покрие с развалини, както през 1945 г., се казва в коментара. „Американците впрочем ще са напълно доволни от този вариант. Дори с удоволствие ще хвърлят и те някоя бомба, както тогава – през 45-а“, добавя авторът.
Украйна затяга коланите,
пише в заглавие руският „Комерсант“. Новото правителство взема мерки за пестене на държавни средства от общо 31 точки – временно забранява да се плаща за мобилни връзки, телефони или ремонт, да се купува униформено облекло, автомобили (освен линейки за „бърза помощ“, пожарникарски и аварийно-спасителни коли), мебели, лаптопи и битова техника. Ограничават се командировките на чиновници в чужбина, броят на висшите служители в администрацията, а държавните ръководители ще получават месечно не повече от 15 минимални заплати и ще разполагат с по-малко самолети, отколкото досега. Кабинетът забрани още да се разработват нови държавни целеви програми и да се разширяват сегашните, да се финансират от бюджета изложби, панаири, конгреси, да се честват исторически дати с изключение на 200-годишнината от рождението на народния украински поет Тарас Шевченко, Деня на победата и някои други празници, пише вестникът.
Той цитира вицепремиера на Крим – Рустам Темиргалиев, съобщил, че киевските власти са изключили компютрите на кримския клон на държавното ковчежничество и са блокирали сметките на автономната република, насрочила референдум за присъединяване към Русия. Според него обаче това няма да предизвика „никаква катастрофа“ и „хората няма да останат без пенсии и заплати“, тъй като местната власт спешно открива сметки в руски банки – в рубли, а не в украински гривни.
Последните събития не само изправиха Украйна на ръба на гражданска война – те
парализираха държавната икономика.
Дори страните в конфликта да стигнат до компромис, над Украйна надвисва икономическа криза. Остане ли Киев без външна подкрепа, социалните проблеми пак ще изострят обстановката, предупреждава „Комерсант“.
Евентуалните санкции срещу Русия в петролногазовата сфера няма да се задействат бързо и едва ли ще имат политически ефект в момента, в острата фаза от украинската криза, пише „Ведомости“. Зависимостта на Европа от руски доставки е близо 30 на сто в газовия и 27 на сто – в петролния сектор. Вносът от Русия не ще може бързо да се компенсира, по-специално заради дълги договори. Русия заложи на „енергийно оръжие“ – твърде мащабни и скъпи газопроводи към Европа, и днес то действа в буквален смисъл. В мирно време „Газпром“ бе критикуван за неефективна и тромава работа, за корупция при строежа на газопроводите и т. н. – във военно време обаче се разбра, че
износът на руски газ за Европа намалява до минимум шансовете за санкции от нейна страна,
коментира изданието. Според него Европа явно ще търси начин да намали тази зависимост от Русия, но все още няма как да мине без руския газ.
Ефикасни ще са може би санкции, засягащи строежа на „Южен поток“, смята руският експерт Михаил Корчемкин. В условията на конфликт с Украйна транзитът през територията ѝ може да спре и тогава „Северен поток“ няма да е достатъчен, за да транспортира Русия договорените количества: „Газпром“ ще има проблеми с печалбите, а държавният бюджет – с доходите. „Газпром“ ще се опита да компенсира загубите чрез 30-годишен договор за износ на газ в Китай – в дългосрочна перспектива се очертава все по-ясно разграничаване между източния и западния пазар на енергийни ресурси. Не се наемаме да твърдим, че това гарантирано ще носи ползи на Русия, заключава „Ведомости“.
