Л ауреатите на Нобеловата награда се възползват понякога изненадващо от свободата, с която разполагат, за да решат сами какво да правят с осемте милиона шведски крони (925 000 евро), които получават, предаде АФП.
Някои решават да осигурят финансовата си независимост, други подкрепят благородна кауза, трети я използват за хобито си и си правят... игрище за крокет.
Миналогодишният нобелов лауреат за физика - французинът Серж Арош, каза, че "не е имал време да мисли за пари". Той предвижда да инвестира в недвижимо имущество, като много други лауреати, макар и повечето да не смеят да говорят за големите пари.
"Мисля, че това зависи много от държавата, където са родени, от личното им финансово състояние, от приходите, които имат, когато получават наградата, от това, което са в живота", смята генералният директор на Нобеловата фондация Ларс Хайкенстен.
Австрийската писателка Елфриде Йелинек, спечелила Нобелова награда за литература през 2004 г., заяви, че призът гарантира финансовата й независимост.
Други предпочитат да се поглезят. Нобеловият лауреат за медицина от 2001 г. сър Пол Нърс си подари нов автомобил. Друг Нобелов лауреат за медицина от 1993 г. Ричард Робъртс направи игрище за крокет пред къщата си.
Най-дискретни как използват новото си богатство са нобелистите за литература.
"Дори и писателите, които получават Нобелова награда, да са доста известни, много от тях не печелят добре с книгите си" обясни Ана Гундер от университета на Упсала.
Наградата им позволява да си осигурят гърба и им дава свободата да пишат спокойно - без да работят нещо друго. Понякога това има и отрицателни последици.
"Това променя много неща в кариерата им... През годината, след като са получили наградата, те често пишат по-малко, но обикновено започват отново след година или две" - каза Гундер.
За лауреатите на Нобеловата награда за мир решението е често класическо, тъй като те са наблюдавани отблизо.
Това са политически личности, организации, активисти, чиито постъпки се следят и от тях се очаква да кажат какво ще направят с парите. Мнозина от тях, както американския президент Барак Обама през 2009 г. или Европейския съюз през 2012 г., преведоха сумата на благотворителни организации. Други подкрепят собствените си проекти.
Паричната равностойност на Нобеловата награда варира всяка година. През 2012 г. заради финансовата криза тя бе намалена с 20 процента. През следващите години не се очаква тя да бъде повишена, но бъдещите лауреати не могат да се оплакват.
"Парите са една от приятните страни на наградата", каза американецът Пол Шарп, Нобелов лауреат за медицина от 1993 г., който с тях си е купил старинна къща. "Но най-важно е признанието", подчертава още той.
"Наградата не би била по-малко престижна, ако не беше съпътствана с крупна сума", каза в заключение Арош.
