Е вропейската комисия ще вземе мерки по отношение на проекта „Южен поток“, така че да бъдат изпълнени всички европейски норми. Това заяви председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу на заключителната пресконференция след срещата на върха на ЕС.
„По въпроса за енергийната сигурност ЕС трябва наистина да говори в един глас.
Отделни разпоредби (на междуправителствените споразумения между Русия със страни от ЕС) не съответстват на европейските норми и ЕК ще вземе мерки, за да осигури тяхното спазване“, каза Барозу.
„В Европейския съвет днес аз не оставих място за илюзии – ние ще действаме всеки път, когато преценим, че правилата на вътрешния пазар, свързани с енергетиката, не се спазват. Според нас
случаят със споразуменията, постигнати или сключени от България, е такъв“,
каза още Барозу, цитиран от БНР.
„Информирах премиера на България за намеренията на ЕК в това отношение, защото излагаме на опасност енергийната сигурност на България и на ЕС“, бе цитиран да казва той.
Думите му означават, че
Европейската комисия може да започне наказателна процедура срещу България.
„Готови сме, каквито коментари получим от ЕК,
своевременно да бъдат отразени, за да има пълно съответствие
на националното законодателство с европейското“, заяви премиерът Пламен Орешарски.
„Уверих го (Жозе Барозу – б. ред.), че след като българското законодателство е изцяло хармонизирано, проектът трябва да се подчинява на българското законодателство, т.е. на европейското законодателство“, каза още министър-председателят.
Според руската агенция ИТАР-ТАСС изявлението на председателя на ЕК е реакция на вчерашното съобщение, че руската компания „Стройтрансгаз“ в консорциум с българското дружество „:Газпроект Юг“ е
спечелила търга за изграждане на частта от „Южния поток“ на територията на България.
Европейската комисия се опасява, че проектът „Южен поток“ ще попречи на реализацията на конкурентния европейски газопроводен проект „Южен коридор“, който трябва да свърже Европа с Централна Азия, като заобикаля Русия, отбелязва руската информационна агенция.
Миналата есен Еврокомисията започна антимонополно разследване относно проекта „Южен поток“, тъй като споразуменията за неговото построяване противоречат на нормите на т.нар. „трети енергопакет“ на ЕС.
В Брюксел държавните и правителствени ръководители на 28-те страни от съюза се срещнаха,
за да обсъдят „смяната на караула“ след европейските избори.
Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обяви, че се е срещнал с Жан-Клод Юнкер, кандидатът на дясноцентристката група на ЕНП за следващ председател на ЕК.
Групата на ЕНП, макар да има доста по-малко депутати, отколкото в предишния парламент, все пак остава най-голямата в ЕП. Въпреки това изборът на следващия ръководител на Комисията съвсем не е ясен.
ЕНП спечели изборите, каза френският президент, социалистът Франсоа Оланд, и добави, че Ван Ромпой трябва да „види дали има възможност за мнозинство в Съвета и в Европейския парламент“.
„Ако това не е така, той ще се обърне отново към Европейския съвет“, каза Оланд.
Водачите на парламентарните групи в EП във вторник призоваха лидерите на ЕС да оставят
Юнкер да опита да намери това мнозинство.
Юнкер „може да получи подкрепата“ на социалистите, при условие че представи програма, чиито приоритети са създаването на работни места и инвестиции за растеж, обща европейска политика за глобалната миграция и ефективна борба срещу укриването на данъци“, каза водачът на групата на левите Ханес Свобода.
Няколко от европейските лидери обаче са против номинацията на Юнкер.
Такива са британският премиер, консерваторът Дейвид Камерън, холандският либерал Марк Рюте, както и ръководителите на правителствата на Унгария – Виктор Орбан, Швеция – Фредрик Рейнфелд, Финландия – Юрки Катайнен, пише АФП като се позовава на няколко европейски източника.
Юнкер не получи и очакваната категорична подкрепа от германския канцлер Ангела Меркел,
за която се смята, че може да е решаваща.
Меркел, чиято партия е част от ЕНП, заяви, че иска да бъде обсъждан по-широк списък с имена.
„Комично е, че социалистите подкрепят Жан-Клод Юнкер (ЕНП) да започне преговори в търсенето на мнозинство, което да го излъчи за следващ председател на Европейската комисия, а Европейският съвет не му дава това право.“ Така председателят на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Ханес Свобода коментира резултатите от снощната извънредна среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС в Брюксел.
„Резултатите от изборите за ЕП са ясни и са признати от всички групи“, допълва Свобода.
По неговите думи
Европейският съвет си играе на криеница.
Свобода отбелязва, че вчера председателският съвет на ЕП е дал подкрепата си за Юнкер, като представител на най-голямата парламентарна група досега и в новия мандат, да започне преговори по управленската си програма.
„Комично е, че Юнкер е подкрепен от социалистите и е блокиран от собственото си политическо семейство. Изглежда Европейският съвет отказва да поеме своята отговорност, затова призоваваме Юнкер да започне преговори без неговия мандат“, заявява Свобода.
Идеята е
консултациите на Ромпой да приключат навреме за следващата среща на върха на 28-те в края на юни,
откъдето да се излезе с предложение към Парламента.
Това ще бъде част от „пакет“ с имената на кандидатите за другите три основни поста в бюрократичната йерархия на ЕС – председателят на Европейския съвет, председателят на Парламента и върховният представител по въпросите на външната политика и сигурността.
С оглед на изборните резултати, и Оланд, и Камерън поискаха Европа да се реформира.
„Тя трябва да чуе това, което се случи във Франция“, каза френският президент.
„Да, има проблем, но не само за Франция. Това е също проблем и за Европа“, добави той, визирайки възхода на крайните партии.
Британският министър-председател също призова за реформа на ЕС.
„ЕС е станал твърде голям, твърде авторитарен, твърде натрапчив“, каза той.
Поставен натясно от успеха на Партията за независимост на Обединеното кралство, която призовава за излизане на Великобритания от ЕС, Камерън призовава за ограничаване на намесата на Европа, където тя не е необходима.
Лидерите на страните от ЕС приветстваха и президентските избори в Украйна
и призоваха Русия да направи всичко възможно за прекратяване на сраженията в източните украински области, предаде АП.
В заключителното си комюнике от вчерашната среща на върха на ЕС в Брюксел се казва, че 28-те страни от съюза очакват Москва да сътрудничи с „новоизбрания и легитимен президент“ Петро Порошенко, победител на изборите в неделя.
В документа се посочва, че Русия трябва „да използва своите лостове за въздействие върху въоръжените сепаратисти за деескалиране на напрежението в Източна Украйна“.
Според европейските лидери най-напред Русия трябва да предотврати проникването на сепаратисти и оръжие през границата на Украйна, а също да продължи изтеглянето на руските войски от пограничните области с Украйна и да започне „открит диалог“ с украинското правителство.
В Брюксел ръководителите на страните от ЕС обещаха да продължат да подпомагат Украйна и да работят „в близко сътрудничество“ с Порошенко. Те отбелязаха още, че Киев трябва да направи повече за преодоляването на корупцията, за реформата в съдебната система и полицията и за подобряването на бизнес климата.
ЕС вече преведе първия транш от обещаната финансова помощ
на Украйна в общ обем от 1,61 млрд. евро.
Вчера Европейската комисия препоръча да бъдат направени следващите стъпки в процеса по включването на споразумение за безвизов режим за украински граждани, предаде АП.
По време на предстоящото си посещение в Европа Барак Обама вероятно ще се срещне с Петро Порошенко. Това е потвърдила вчера служителка от пресслужбата на Съвета за национална сигурност към Белия дом, без да дава допълнителни подробности.
Европейската обиколка на Обама, включваща Полша, Белгия и Франция, е предвидена за дните от 2 до 7 юни.
През този период ще се чества тържествено 70-годишнината от десанта в Нормандия на съюзниците през Втората световна война.
