Г олямата тема на европейските вестници днес очаквано са резултатите от изборите за Европейски парламент.
Повечето от заглавията на европейските издания съчетават новината за възхода на радикалните партии, но и успеха на европейските консерватори, които остават най-голямата група в Европейския парламент.
Нахлуването на антиевропейски и крайни партии в европейската политика се тълкува от медиите като
протестен вот за традиционните партии.
„Европа избра протеста“ гласи заглавието на германския „Берлинер цайтунг“.
Британският „Телеграф“ пояснява: „Европейските граждани гласуваха срещу имигрантите, икономиите и статуквото“, а германският „Цайт“ настоява във водещото заглавие на онлайн изданието си: „Европа се нуждае от рестарт“.
„След тези избори управляващите в Европа трябва да променят из основи политиката си. В противен случай ще почувстват още по-силно недоволството на избирателите и британците ще напуснат ЕС“, предупреждава „Цайт“.
Под заглавие
„Евроскептиците разтърсиха Европа“
френският „Фигаро“ също прогнозира: „Резултатът от изборите предвещава откриването на сериозен дебат за бъдещето на Европа.“
Подобна интерпретация на евровота дават и американските медии: „Партии срещу статуквото спечелиха голяма победа на европейския парламентарен вот“ е заглавието във „Вашингтон пост“, а „Ню Йорк таймс“ посочва: „Маргинални групи печелят в евровота“.
Британската, френската и германската преса отделят голямо внимание на значението за вътрешната политика на възхода на евроскептичните партии, разглеждайки я основно като
сигнал за потенциала им на национални избори.
Британският „Индипендънт“ отбелязва в заглавие: „Партията на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП) всъщност не спечели толкова голяма подкрепа, но ние изглежда загубихме воля да се съпротивляваме на ксенофобията“.
„Телеграф“ подчертава, че възходът на ЮКИП е още една причина толкова много британци да искат да напуснат Европейския съюз.
Френският „Монд“ предупреждава, че първото място на Националния фронт на изборите във Франция трябва да накара традиционните партии да си извадят поуки.
„Социалистическата партия и Съюзът за народно движение демонстрират еднакви слабости: това са европейски партии, подкрепящи свободното движение в една Франция, която в същината си, е все по-затворена“, коментира „Монд“.
Германският „Велт“ също смята, че евроскептичната партия "Алтернатива за Германия", която получи 7% от гласовете на германските избиратели, вече трябва да се разглежда като конкурент на големите партии.
Близкото до консерваторите издание обаче не пропуска да отбележи, че в Германия евроскептиците и популистите не изживяват такъв възход, както в останалите страни от ЕС.
„Германците са образцови европейци“ коментира в заглавие по темата „Велт“.
Някои от водещите издания отбелязват и ситуацията в България.
Коментирайки ниската избирателна активност в източноевропейските държави членки, „Фигаро“ пише: „В България бившите комунисти водиха оспорвана битка за страната, влязла в ЕС през 2007 г. Много отслабеното социалистическо правителство е заплашено от отхвърляне, което може да доведе до нови парламентарни избори, от които десноцентристите може да извлекат ползи.“
Германският „Тагесцайтунг“ отбелязва, че „в най-бедната страна от ЕС отново имаше обвинение за купуване на гласове и манипулиране на изборите“.
Темата за избора на председател на Европейската комисия се коментира основно от германските издания.
Предвид насрочената за утре вечер неформална среща на върха на ЕС, на която се очаква обсъждане на името на приемника на Барозу „Велт“ пита в подзаглавие: „С какви предложения ще отпътува канцлерката за Брюксел?“
Изданието смята, че много неща ще зависят от срещата тази вечер на коалиционните лидери в Германия – Ангела Меркел от Християндемократическия съюз, Хорст Зеехофер от партньорския Християнсоциален съюз и Зигмар Габриел от Германската социалдемократическа партия.
Изданието напомня, че макар Меркел да подкрепи издигнатата от европейските консерватори кандидатура на бившия премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер за председател на Комисията, когато наистина настане време за избор, тя ще трябва да вземе предвид, че
кандидатът на европейските социалисти Мартин Шулц все пак е германец, а Германия не е излъчвала председател на ЕК през последните 50 години.
„Шпигел“ също смята, че номинацията на консерватора Юнкер за председател на ЕК далеч не е сигурна и че това зависи от позицията на Меркел.
Изданието отбелязва, че Мартин Шулц снощи не е изглеждал като човек, който се е примирил със загубата на надпреварата.
Европейската народна партия (ЕНП) действително ще има най-много места в Европарламента, но няма да има мнозинство.
„Канцлерът се е обгърнал в мълчание“, пише „Шпигел“ и допълва, че основният въпрос е дали Меркел ще се осмели да рискува подкрепата на коалиционния си партньор в Германия в името на още повече влияние в Брюксел.
„Юнкер и Шулц се борят за председателското кресло“ е заглавието на друг влиятелен германски вестник, „Цайт“.
„Състезанието за поста председател на Европейската комисия продължава“, пише вестникът, съобщавайки, че и двамата кандидати започват преговори за осигуряване на мнозинство в Европейския парламент.
