“Той е рус със сини очи, точно като баща ми”. Антония и Наско споделят в откровено интервю първите си впечатления един от друг.
Вторият епизод на “Женени от пръв поглед” е епизодът на сватбите и силните емоции.
Колко от двойките ще си кажат заветното “Да”? Какво следва, когато останеш насаме с напълно непознат? Какви са първите впечатления на двойките един за друг?
В епизода освен отговорите на тези въпроси ще видим и какви реакции предизвиква у най-близките им хора решението да встъпят в брак с непознат. Някои са прекалено консервативни, за да преглътнат, и не пожелават да присъстват на сватбата. Други разбират рожбите си и освен с присъствие ги даряват с пълна подкрепа.
Сълзи от щастие се редуват с комични ситуации и откровени разговори– вторият епизод на “Женени от пръв поглед” разкрива цялата гама от емоции, свързана със сватбите на двойките.
Предлагаме ви и първото откровено и емоционално, като самите тях, интервю на Атанас и Антония - двойката, която покори зрителите със своята чистосърдечност и оптимизъм. Ето как те двамата описват от първа лице своите страхове, реакции и надежди:
- Опишете ни с няколко думи как си представяхте бъдещата си половинка преди сватбата.
Антония: Преди сватбата не си представях бъдещия си съпруг по никакъв начин. Само се надявах да е добър, свестен човек, на когото да мога да разчитам от деня на сватбата до края на живота си.
Атанас: До последно не съм се съмнявал в човека отсреща. Оптимист съм и се доверих напълно на експертите, с които работихме. Въобще не ме интересуваше външния вид, интересуваше ме само човека насреща да има сърце и душа.
- Опишете чувството ви в момента, в който видяхте своята булка/младоженец.
Антония: Малко ми е смътен спомена за момента, в който вървях към младоженеца. Спомням си как чух одобрителните възгласи на роднините му и в следващия момент като го видях си казах: „Той е рус със сини очи, точно како баща ми“. Едновременно се зарадвах и се натъжих, защото баща ми не беше физически до мен в този ден, за да сподели всичките емоции с мен. Когато видях Наско, една част от мен се зарадва, сякаш запълваше част от празнотата в душата ми.
Атанас: Моментът преди да видя булката беше много тежък за мен. Изобщо дните, докато дойде сватбата, бяха много тежки. Имаше и миг отчаяние, че тя няма да дойде и нещата няма да се получат, но след като влязох в залата и като видях близките ѝ се окуражих. Всички страхове, че няма да дойде, не се оправдаха. Чувствах се много притеснен, но след като я видях всичко, което имах като товар и притеснение, отшумя и изчезна. Отдъхнах си, че точно тя е човекът, който е избран за мен.
- Какво бихте посъветвали хората, които продължават да търсят любовта на живота си?
Антония: Ако търсите отчаяно, спрете да търсите. Понякога онова, което най-силно търсим, всъщност търси нас. Затова се успокойте и изчакайте малко, то ще ви намери. За момент спрях да търся човека за мен и по някакъв начин той ме откри. Вярно, че беше по най-неочаквания начин, но мисля, че се получи доста добре.
Атанас: Бих ги посъветвал да се доверят на специалистите, както направих аз.
- На коя от останалите двойки симпатизирате най-много?
Антония: Нямам фаворити, защото всички са невероятни личности и страхотни характери. Искам да са щастливи, независимо какво им предстои.
Атанас: По принцип симпатизирам на Светлана и Стефан, защото ми се струват сродни души и мисля че ще си паснат идеално.
