Даниъл Кранмър прекалява малко с подаръците - в това го обвиняват канадските власти, когато през февруари 1922 г. го арестуват заедно с неколцина от гостите му.
В продължение на шест дни уважаваният индиански вожд угощава и дарява своите 300 гости - докато накрая остава без абсолютно нищо, пише "Дойче веле".
Подаръците включват няколко моторни лодки, две дузини канута, 30 000 одеяла, 1 000 чувала брашно, музикални инструменти и грамофони, купища пари и, разбира се, безброй дрехи и украшения за жените.
Само че с тази оргия, носеща индианското име "потлач", вождът нарушава издадения през 1884 закон в Канада, с който се забранява тъкмо този вид масово даряване.
Вината на белия човек
На езика на индианците потлач означава "дар" или "дарявам". С това понятие се обозначава една стара традиция - празник на даряването, който се е провеждал обикновено през зимата.
Индианецът, който раздава всичко, което притежава, става моментално пълен бедняк. Затова пък спечелва уважението на своите гости.
Нещо повече: колкото по-ценни са подаръците, толкова по-голямо е уважението, с което се сдобива дарителят.
Нищо чудно, че дори главатарите са в състояние да организират само един, най-много два потлача през живота си - повече не могат да си позволят. Затова имат вина и европейците.
Преди пристигането на първите европейци в северозападния край на Америка потлач се провежда по много специални поводи, например когато умре някой племенен вожд или при раждането на първия син на някоя видна личност.
С пристигането на белия човек обаче първоначалният духовен и социален характер на потлача се променя и постепенно се оказва все повече изтласкан от материалното мислене.
За пръв път в своята история индианците са в състояние да печелят пари с регламентиран труд. По време на Златната треска през 19 век някои дори забогатяват.
Ескалация на традицията
Така изведнъж и обикновените индианци се оказват в състояние да практикуват традиционния потлач на горната племенна прослойка. Започва истинска надпревара, в която се включват даже цели племена. Накрая потлачът тотално ескалира: върхът е достигнат с унищожаването на ценни подаръци пред очите на присъстващите.
Така с течение на времето много индиански вождове се разоряват, цели племена изпадат в мизерия. Канадското правителство познава значението на празника на даряването, но вижда и неговата разрушителна сила. Затова през 1884 потлачът бива забранен.
Едва през 1951 г. държавата отново разреши традиционния празник. Днес всеки, стига да има желание, има право да се разори. Впрочем, в наше време това се удава на някои и без оргията на потлача.
