В 01:03 ч.часа в нощта срещу 22 декември настъпва зимното слънцестоене, с което започва астрономическата зима.
Днес е най-краткият ден на годината и най-дългата нощ.
Слънцестоенето е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера.
Най-често понятието се отнася само за две от положенията на Слънцето - т.нар. зимно слънцестоене и лятно слънцестоене. Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето.
На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене.
В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене.
На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното - лятно. Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тогава говорим за равноденствия.
Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
