А ко има символ, който да се откроява най-силно в новата история на София, то това безспорно е храм-паметникът „Св. Александър Невски“.
Той е един недвусмислен духовен и архитектурен символ в сърцето на столицата. Намира се на метри от базиликата „Св. София“, дала името на града. Заобиколен е от емблематичните сгради на Народното събрание, Българската академия на науките, Галерията за чуждестранно изкуство, Националната художествена академия и Синодалната палата. Когато и да се погледне София от високо, първото, което хваща погледа, са златните кубета на храма. Осем килограма злато, разположено върху 700 квадратни метра. Ефектът е поразителен.
Решението да се построи катедралният храм се взима веднага след Освобождението от Народното събрание във Велико Търново. Предложението е на Петко Каравелов. Първоначално това е трябвало да стане в старопрестолния град, но след избирането на София за столица, се променя и проектът.
Мястото на храма също не е избрано случайно. Той е
разположен върху най-високата точка в центъра на града по онова време –
550 метра.
Самата сграда на храм-паметника е трябвало да внушава могъщество, величие, победа. Защото изграждането ѝ е посветено на руските освободители. Името също съдържа дълбока символика. Освен, че княз Александър Невски е патрон на руския император Александър ІІ, той е и велик воин и дипломат. Прозвището „Невски“ получава още на 20-годишна възраст, когато войската му побеждава шведите при река Нева. Години по-късно той сразява и Тевтонския орден, но голямата му заслуга е в обединяването на Русия.
Сякаш подвластни на името му, в построяването на храм-паметника са обединени усилията на майстори-строители, художници, архитекти, каменоделци, творци от шест различни националности – българи, руси, чехи, германци, австрийци и италианци. Обединен от идеята за подобен величествен храм е и българският народ.
Първоначалната сума за изграждането на храма е събрана чрез дарения и възлиза на 1,9 млн. златни лева.
В архитектурно и културно отношение храмът е истинска перла в короната на столицата. Издържан е в неовизантийски стил, съчетан с руски северен ампир.
През 1882 г се полагат основите, а строежът е завършен през 1912 г.
Проектът е дело отново на Александър. Това е руският архитект Александър Померанцев. Всъщност, имало е и предишен проект - на академик архитект Иван Богомолов, но след смъртта му Померанцев изцяло го променя.
Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е осветен през 1924 г. А
от 1953 г. е обявен за Патриаршеска катедрала.
Храмът заживява с историята на София и не е пощаден от събитията в страната. През 1916 г. е преименуван и за кратко носи името „Св. св. Кирил и Методий“, защото България влиза във война с Русия. Но още през 1920 г. връща предишното си име. През 1944 г. една част от храма е била разрушена от бомбардировките, но по-късно е възстановена.
Храмът впечатлява със своя мащаб. Дължината му е 73,5 м, широчината му е 52,2 м, а височината на централния купол е 46,3 м. Общата му застроена площ е 3170 кв. м. Но истинската му красота се крие в това, че
всеки сантиметър от вътрешността му е безценен.
Прагът се прекрачва през порти от славонски дъб, който е сушен 17 години на сянка. Високо над портите, на 30 метра върху фасадата е вградена мозаечната икона на покровителя на храма – свети Александър Невски. Тя е изработена от художника Антон Митов.
Украсата е изработена от оникс, алабастър и пъстроцветни мрамори. Всеки елемент от нея е направен с голяма прецизност и поставен на мястото му от творците под ръководството на архитект Яковлев.
В средата на храма, от 27 м височина виси огромен полилей. Тежестта му е над два тона, а висулките, с които е украсен, са изработени от йенско стъкло в стил неоампир.
Над стенописите и картините са се трудили творци като художниците Кисельов, Мясоедов, Васнецов, Мърквичка, Митов, Розентал и много други. Всъщност с украсата и изографисването на храма се заемат
32 руски, 16 български и един чешки художник.
Статистиката е впечатляваща, а резултатите от делото им са поразителни.
Под централния купол е изписан един от най-впечатляващите стенописи в храма – този на „Бог Саваот“. За да го изрисува, художникът, професор Мясоедов, е използвал математически разчертана схема, защото общата площ на фреската е 850 кв. м. Той буквално не е знаел какво се получава докато не е било свалено скелето. А картината наистина спира дъха.
Храмът има три олтара.
Централният е посветен на свети Александър Невски. Иконата на пълководеца е дело на художника Савинский, а иконите на Исус Христос и Света Богородица са на Васнецов.
Северният олтар е посветен е на св. св. Кирил и Методий, а иконите са на Иван Мърквичка.
Третият, южният олтар, е посветен на св. Борис І, а иконите са на известни български художници, начело с Антон Митов.
Амвонът в храма е издигнат на 1,8 м от пода. Катедрата му е от бяло-жълт мрамор от Сиена, а колоните, която я поддържат, са с алабастрови капители.
В църквата има
два трона.
По-големият е царският. Той е издигнат на три стъпала и е изработен върху под от зелен мрамор. От двете му страни има лъвски глави, които символизират силата и мощта. Те са изработени от италиански мрамор, а очите им са от бледозелен ахат. В арката над трона художникът Антон Митов е направил мозаечен портрет на цар Фердинанд и царица Елеонора в цял ръст.
Вторият трон е архиерейският. Той се намира между главния иконостас и царския трон, върху квадрат от зелен мрамор. Оформен е от четири колони от червен мрамор и е увенчан с балдахин от бял алабастър.
Вляво от авмона в стъклена витрина се вижда малко позлатено ковчеже. В него има частица от мощите на свети Александър Невски, които се намират в Исакиевския събор в Санкт Петербург. То е подарено от руския патриарх Алексий на българския патриарх Максим през 1998 г.
Има още две места в храма, които носят дълбока символика и привличат вниманието и интереса на посетителите. Под повърхността му, в подземния етаж, се намира
криптата,
която е трябвало да служи за гробница, но след 1965 г. се превръща в музей за средновековно и антично изкуство. В нея са изложени едни от най-красивите български икони и стенописи от XII до XIX век.
А най-горе се намира
камбанарията.
Висока е около 53 м и има 12 камбани. Те са излети и донесени от Москва, като най-голямата от тях тежи близо 12 т, а най-малката 10 кг. Тяхната сила обаче не се измерва в тонове и килограми, а е скрита другаде.
Тя е камбанен звън, който отеква над града. Камбанен звън, който събира хиляди софиянци на всеки православен празник. Камбанен звън, който сплотява хората и преизпълва сърцата им с вяра и преклонение пред красотата на човешкото съзидание.
Камбанен звън, който носи посланието на една столица и на един народ, който се гордее със своята история и със символа на своето освобождение – патриаршеската катедрала храм-паметник „Свети Александър Невски“.
