Неговите портрети го направиха един от най-почитаните и желани съвременни автори в света.
Той има четири дъщери и шестима внуци.
Славата му е съизмерима с тази на прочутия му дядо Зигмунд Фройд
и също както при него, психиката е любимата му тема, отбелязва "Дойче веле" (dw-world.de). Като психоаналитик и баща на психоанализата Зигмунд Фройд се взира в дълбочините на психиката. Внукът му се опитва да обхване психиката, портретирайки лицето, тялото, външността.
Неговите актове са безпощадно откровени, ласкателството и комплиментът са му чужди.
Тлъстини, бръчки, грозота
Едни смятат произведенията на Лушън Фройд за изключителни, други виждат в тях само провокацията и грозотата: тлъстини, бръчки, вени под бяла, бледа кожа или провиснали гърди.
Художникът подчертава всичко онова, което други негови колеги обикновено прикриват и разкрасяват. Тъкмо разноречивите оценки за неговите картини обаче му проправят пътя към славата.
Творбите на Лушън Фройд му отреждат "уникално място в пантеона на изкуството в края на ХХ век", казва директорът на реномираната британска галерия "Тейт" Никълъс Серота.
Фройд се прочува с портрета на британската кралица, нарисуван през 2001 г. - нейно величество в сериозна поза, с тежка корона на главата. Критиците окачествяват портрета като грозен, самата Елизабет Втора никога не изразява мнението си.
"Той живееше, за да рисува", казва приятелят на художника Уилиям Акуавела. Фройд рисувал до последния си час, "далеч от шумотевицата на артистичния свят", разказва нюйоркският галерист за живота на Фройд.
Люшън е роден през 1922 г. в Берлин; баща му, Ернст Фройд е архитект и най-малкият син на Зигмунд Фройд. В началото на 30-те години, когато семейството избягва от нацистка Германия, Лушън Фройд става британски гражданин. Учи в Central School of Art и Goldsmith's College.
