Ми иус Куркински вече играе новия си спектакъл "Български
разкази" в Пловдив (dtp.bg) и София (satirata.bg). Случва се обичайното, познато за над сто сцени в страната - дълги опашки за билети,
претъпкани салони, смях, сълзи и възторг по време на представлението, благодарност и
неспиращи аплодисменти накрая... И много, много цветя в гримьорната.
Така е с всеки моноспектакъл на този феномен в българското
изкуство вече 17 години. Феномен, защото Мариус Куркински няма как да бъде наречен
актьор - като всички други в театъра.
Защото в съвременната българска култура няма друг, който да
е успял да приближи хората, каквито и да са те, но се избиват за изкуството му, а са най-различни - до Библията
и Евангелието, до Чехов и Гогол, до Молиер и Платонов, до Хайтов... И сега - с "Български
разкази" - до Ангел Каралийчев и народните приказки и предания.
Спектакълът е в пет
части по текстовете на "Нероден Петко", "Тодьо, ле, сине,
докторе", "Ех, това сладко станимашко винце", "Огън" и
"Росенският каменен мост" от Ангел Каралийчев (1902-1972)
Започва от Нероден Петко, за да стигне до
Майстор Манол, от раждането до смъртта, от смешното - човешката глупост, до трагичното
- душата и смъртта.
Мариус Куркински
запазва ролята на разказвача изцяло за себе си и не я напуска дори и в онези
мигове, когато заживява като някой от героите си.
Ето как той самият представя "Български разкази":
"Това са думите на моите родители, думите на техните
родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели
и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово.
Отделните части на спектакъла показват различни видове
човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово. От народната приказка,
през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на
българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална
безпощадност и авторско творчество.
"Български разкази". Те непрестанно звучат и бучат около
нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас.
Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни,
на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в
душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който
трябва да се завърнем.
Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази
нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда."
От 1993 г. Мариус Куркински е изнесъл седем моноспектакъла:
"Дон Жуан" по
Молиер, Младежки театър (февруари 1993),
"Песен на Песните"
(по библейски текстове), НДК (1993),
"Дамата с
кученцето" по Чехов, НДК (1996),
"Евангелие по
Матея", Фондация "Концепция за театър" (1997),
"Самият човек" по
Андрей Платонов, Фондация „Концепция за театър" (1999),
"Сънят" от "Светът
в 10½ глави" на Джулиан Барнс, (ДТ Пловдив (2001),
"Сътресение" по
разказите "Сътресение", "Страх" и "Засукан свят" от Николай Хайтов, (ДТ Пловдив
(2006).
А от 1997 г. е режисирал 18 постановки в Сатиричния театър "Алеко Константинов", НАТФИЗ, "Народния театър "Иван Вазов", Драматичния театър "Н. Масалитинов" - Пловдив, Малък градски театър "Зад канала", Театър 199.
Автор и изпълнител е във филма "Дневникът на един луд" от Н.В. Гогол (1996).
Източник:
dtp.bg - Георги Вачев
