С рещата на върха на еврозоната постигна споразумение за Гърция. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви на извънредна пресконференция, че то
трябва да бъде одобрено от парламентите на страните членки на еврозоната.
„Ние имахме само една цел днес – да стигнем до споразумение“, каза Туск.
От своя страна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че за споразумението се е работило здраво. Той потвърди, че е отхвърлена идеята за изход на Гърция от еврозоната.
Ще има трета спасителна програма и Гърция ще получи нов заем,
споразумяха се държавните и правителствените ръководители от еврозоната. До началото на преговорите по това споразумение Атина ще получи „мостов заем“, съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум.
До края на тази седмица гръцкият парламент трябва да подкрепи основната част от постигнатите днес решения, сред които и
обособяването на фонд от 50 млрд. евро държавна гръцка собственост.
Този фонд ще бъде управляван от надзорен орган. Възможностите са чрез управлението на тези активи да бъдат трупани печалби и от тях да се извършват разплащания по дълга. Другата възможност е приватизирането на тази собственост и получените средства отново да бъдат насочвани към разплащането на задълженията към кредиторите.
Очаква се до края на седмицата, след произнасянето на парламента в Атина, решението за отпускането на нов заем да бъде потвърдено и от някои национални парламенти в еврозоната.
Едва тогава Еврогрупата ще може да започне преговорите, наред с останалите обвързани институции, по отпускането на новия заем, поясни Дейселблум.
Дипломатическият маратон продължи 17 часа.
На тринайстия час от обсъжданията и многобройни прекъсвания на сесията, на масата бе поставено компромисно предложение от германският канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд, гръцкия премиер Алексис Ципрас и председателя на Европейския съвет Доналд Туск.
Оставаха отворени два основни въпроса: ролята, която ще играе МВФ, ако Гърция получи нов план за помощ от еврозоната, както и създаването извън страната на фонд, съставен от гръцки активи в размер на 50 млрд. евро, които да гарантират обещаната приватизация.
Въпреки че текстът, предложен в малките часове, не предвижда априори временно излизане на Гърция от зоната на единната валута, както бе написано черно на бяло в един от проектите на финансовите министри от еврозоната, той рискува да бъде трудно приет в Гърция, където правителството на радикалната левица начело с Алексис Ципрас обеща, че няма да позволи да бъдат наложени нови жертви.
Свободата за маневриране на министър-председателя е още по-малка сега.
Реформите, искани от кредиторите на Гърция, и много непопулярни, едва се различават от тези, които са бяха масово отхвърлени от 61% от избирателите на референдума на 5 юли.
За да може парламентът да одобри реформите, Алексис Ципрас трябваше да се доближи до опозицията на цената на вътрешни разпри в СИРИЗА.
Това повдига опасения за нова политическа криза.
Ципрас обмисля промени в своя кабинет след като мине бурята от срещата на върха в Брюксел,
твърди атинският в. „Та неа“, като се позовава на източници от близкото обкръжение на министър-председателя.
Ципрас все още не е взел окончателни решения, всичко зависи от развоя на въпроса за постигане на споразумение с кредиторите. Той обаче е подготвил план за действие и инициативи, които поне на първо време ще имат за цел да осигурят гласуване в парламента на мерките, които кредиторите искат от него, отбелязва изданието.
Смята се, че засега Ципрас все още се въздържал да отстрани двама членове от кабинета, Панайотис Лафазанис, министър на производственото преструктуриране, околната среда и енергетиката, и Димитрис Стратулис, втори министър на социалното осигуряване за това, че те предлагат Гърция да завърне към драхмата, тъй като с тях е невъзможно да приложи програма, продиктувана до голяма степен от Европа, за да може страната да остане в еврозоната.
Промените обаче няма да се сведат само до двамата представители в правителството, идващи от фракцията „Лява платформа“ в партията СИРИЗА, тъй като още не е известно по какъв начин те биха реагирали, ако бъдат сменени. Не е изключено промените да засегнат и хора от други министерства, като например от икономическия екип на кабинета, и по-специално заемащите постове втори министри и заместник-министри.
Възможно е също правителствени представители да бъдат преместени на други постове, пише още в. „Та неа“, прогнозирайки, че вероятно Ципрас ще изчака да види какво ще е поведението на набелязаните за смени министри и депутати как те ще гласуват поисканите от кредиторите нови мерки.
На европейския фронт премиерът на Гърция трябваше да положи всички усилия, за да се възстанови доверието, което бе изгубено през тези шест месеца на разгорещени преговори. Дискусиите за съдбата на Гърция поставиха на сериозно изпитание и останалата част от еврозоната, по-специално френско-германската двойка. От самото начало, на срещата на върха в неделя започна противоречие между твърда Германия и Франция, която се застъпва за по-мека линия.
Франция „ще направи всичко“, за да запази Гърция в еврозоната, увери президентът Франсоа Оланд.
За германският канцлер Ангела Меркел не е ставало въпрос за споразумение „на всяка цена“.
„Най-важната ценност, а именно доверието и надеждността, беше загубена“ с Атина, добави тя.
Няколко европейски лидери разкритикуваха суровата позиция на Германия в преговорите с Гърция,
предаде ДПА. Предложението на германския министър на финансите, Волфганг Шойбле от Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел, Гърция да излезе временно от еврозоната, ако не постигне споразумение с международните си кредитори, беше осъдено от италианския премиер Матео Ренци, френския президент Франсоа Оланд и австрийския канцлер Вернер Файман.
И тримата лидери са от левицата. Първият секретар на управляващата във Франция социалистическа партия Жан-Кристоф Камбаделис увери, че Германската социалдемократическа партия също подкрепя позицията на Оланд по въпроса, предаде Франс прес. ГСДП е по-малък партньор на ХДС в управляващата коалиция в Германия и нейният председател Зигмар Габриел е вицеканцлер в правителството на Меркел.
