БДЖ въведе още мерки за гратисчиите на Централна гара в София

О т днес БДЖ ще ограничи чрез заграждения достъпа до втори перон в Централна гара-София и ще извършва предварителна проверка на превозните документи.

Целта на тази мярка е да се ограничат опитите на някои пътници да се качват във влаковете без билети.

С тази стъпка "Български държавни железници" ЕАД се присъединяват към инициативата на Министерството на вътрешните работи за провеждане на Национален ден на превенцията на 29 септември.

От втори перон потеглят пътническите влакове по основните проблемни направления, а именно София-Септември, София-Перник и София-Своге.

Предварителната проверка на билетите няма да отмени проверките в самите влакове.

Пропускателните пунктове ще бъдат разположени в подлеза в Централна гара при двата изхода към втори перон. При загражденията ще дежурят служители на БДЖ, които ще допускат до перона само клиенти, които покажат валиден превозен документ.

Свободно допускани до перона ще бъдат само гражданите, които трябва да изпратят свои пътуващи близки.

Не нужно заради допълнителна проверка пътниците да идват в гарата по-рано, уверяват от компанията. Ако броят на пътуващите за даден влак се увеличи, при загражденията ще бъдат насочени допълнителни проверяващи, за да се гарантира бързото обслужване на клиентите.

Пропускателните пунктове освен това ще бъдат разположени така, че да не затрудняват преминаването през подлеза на пътниците за останалите влакове, които потеглят или пристигат на другите перони на гарата.

Шестима младежи са прескачали тази сутрин жп линиите на Централна гара, за да избегнат предварителната проверка и са се качили гратис. Други 11 пътника са били върнати да си купят билети, съобщиха от БДЖ.

50% от пътниците, които използват т. нар. работнически влакове, пътуват гратис. Най-големи са загубите на компанията от сутрешните и вечерните курсове на пътническите влакове по крайградските линиите - Лакатник, Мездра, Перник и Ихтиман.

От БДЖ ЕАД припомнят, че превозният документ представлява застраховка на пътника. Ако отказът да се купи билет представлява само личен избор на конкретния пътник да се лиши от правото на застраховка, рекламационен иск и т.н., проблемът не би имал толкова голямо обществено измерение.

Въпросът е, че опитите за пътуване гратис ощетяват добросъвестните клиенти на компанията, нанасят финансови загуби на железопътния превозвач и ограничават възможностите на дружеството да инвестира в подобряване на пътническия вагонен парк.