П овече от 100 години делят деня, в който Томас Хикс спечелва маратонското бягане на олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 г., и деня, в който испанската полиция арестува Маноло Сайц, спортен директор на колоездачния отбор Liberty Seguros-Wurth (известен преди като onCE), както и още четирима души от управата на клуба.
На пръв поглед между двата случая няма нищо общо. В първия става дума за историческа спортна победа, а във втория - за края на една продължителна полицейска операция. Това обаче е само на пръв поглед. Всъщност и двата случая са много добра илюстрация за това по какъв начин е еволюирал най-добрият приятел на професионалния спорт - допингът.
Бягането на Хикс ще остане в историята с драматичността си - след финала той припада и идва в съзнание няколко часа по-късно. Причината: два пъти по време на състезанието Хикс е приел комбинация от бренди и... стрихнин. По този начин той е успял да се пребори с умората и да завърши бягането. Дозите, които е погълнал, били много близки до фаталната и лекарите изчислили, че евентуално трето "подкрепяне" би било смъртоносно. Днес и стрихнинът, и алкохолът са забранени вещества от Световната антидопинг асоциация (WADA-AMA).
Маноло Сайц и останалите четирима арестувани (сред които е и лекарят Еуфемиано Фуентес) са задържани по обвинение, че са организирали схема за трафик, търговия и прилагане на допинг субстанции. По време на операцията испанската полиция обискира и няколко апартамента. В един от тях, който принадлежи на Фуентес, разследващите откриват хиляди дози анаболи и стероиди, двеста единици кръв, както и необходимото медицинско оборудване за преливането и обработването й. Служителите на Guarda Civil намират и списък, в който се съдържат 200 имена на спортисти, повечето от които колоездачи, сред които могат да се видят имената на звездите на "Тур дьо Франс" от последните няколко години - Иван Басо, Ян Улрих, Оскар Севиля...
Историята на допинга нито започва с безумния коктейл на Хикс и още по-малко завършва с мобилния хемотрансфузионен център на Фуентес. Хилядите дози анаболи и стотиците единици кръв обаче са добър ориентир в каква посока се развива употребата на забранени субстанции и професионалният спорт като цяло.
Нова ера за стимулантите
През 1998 г. американският учен Лий Суийни провежда изследване, с което открива, че специализирана генна терапия би могла да подобри силата на мускулите на лабораторните мишки. Според списанието Science News, малко след като новината се разчува, телефонът на Суийни започва да звънни непрестанно, а електронната му пощенската кутия да се пълни с писма. Повече от половината от съобщенията идват обаче от съвсем здрави човешки индивиди - почитатели на фитнеса, тежката и леката атлетика, както и спортни аматьори от всякакъв вид. Общото между тях е желанието им да имат по-големи и по-силни мускули. Според Science News един от заинтересуваните дори предложил 100 000 долара на Суийни, а треньор на училищен отбор по американски футбол пожелал ученият да "обработи" всичките му играчи.
Генният допинг
Когато изследва загубата на мускулна маса (характерна за старите хора), Суийни и колегите му откриват, че когато протеинът IGF-1 (insulin growth factor) влиза в контакт с клетките, които са разположени на външната страна на мускулните влакна, мускулите увеличават обема си. Екипът стига до извода, че ако успеят да вкарат в мускулните клетки гена, който предизвиква произвеждането на IGF-1, тези клетки ще успеят да се размножат и съответно да увеличат мускулната маса.
Учените прилагат откритието си върху опитни мишки. Първите положителни резултати не закъсняват. Лабораторните мишки, на които е инжектиран въпросният ген, успяват да запазят мускулната сила дори и в преклонна възраст (разбирай 20 месеца). Животните дори развивали мускулната си маса, без да правят упражнения. Когато "спортували", мишките подобрявали физическите си качества изключително лесно.
Екип от института Salk в Сан Диего използвали подобен принцип и успели да "произведат" мишка, чиито мускули се уморявали изключително трудно. За целта те използвали гените, виновни за произвеждането на протеина PPAR-delta, който е известен с това, че подобрява процесите, които превръщат мазнините в енергия.
По подобен начин може да се стимулира и по-изобилното произвеждане на хормона EПО (еритропоетин). Той има свойството да стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни телца (еритроцити). Те от своя страна изпълняват една жизненоважна функция - пренасят кислорода в човешкото тяло.
Приложение
Всяка година Световната антидопинг асоциация (WADA-AMA) публикува списък, в който се включват всички забранени допинг вещества и методи. В изданието му за 2006 г. генният допинг е забранен, когато е проведен с нетерапевтична цел и когато в резултат от него са подобрени двигателните способности на спортистите. Разкриването на подобни практики обаче е изключително сложно и скъпо.
За първото реално приложение на генен допинг се заговори тази зима по време на олимпийските игри в Торино. По това време германски съд образува дело срещу треньора по лека атлетика Теодор Фрайдман. В електронната му пощенска кутия бе открито изпратено от него писмо, в което той говори за това, че "продуктът Repoxygen е много труден за намиране". Въпросният медикамент, който все още не е в списъка, съдържа именно гените, които карат човешкото тяло да произвежда ЕПО и съответно подобрява издръжливостта на спортистите. Случаят бе причина да бъдат зададени много въпроси относно евентуалната употреба на този препарат от състезателите по време на игрите.
Списъкът на WADA-AMA се подновява постоянно, защото контролиращите органи де факто си играят на котка и мишка със спортистите и лекарите им. Практиката показва, че докато една субстанция или метод се утвърди като забранен, минават поне две години. През това време рекордите падат, а медалите се харчат на килограм.
