Президентското вето върху Закона за Сметната палата беше успешно преодоляно от 123 народни представители по време на днешното извънредно заседание на парламента.
С общо 123 гласа "за" от "Коалиция за България", ДПС и "Атака" Народното събрание прие окончателно поправките, които превръщат Сметната палата в колективен орган с 9 членове.
71 депутати от ГЕРБ подкрепиха аргументите на президента Росен Плевнелиев и гласуваха против закона, който урежда структурата и начина на функциониране на одитния орган.
Държавният глава с указ от 10 април т.г. върна за повторно обсъждане Закона за Сметната палата заради липса на концепция за организацията и дейността й, заради броя на членовете на одитния орган, както и поради наличието на редица законодателни решения, които са в противоречие с основния закон на страната.
При дебатите опозицията повтори старите си аргументи против закона - връщането на колегиалното управление на одитния орган размива отговорността, предпоставка е за непрозрачност, цели партийни назначения.
БСП и ДПС са категорични, че със смяната на модела на управление се връща този, с който България е влязла в ЕС, и той е много по-ефективен, гарантира по-голяма независимост при изпълнение на основните дейности на институцията. Вчера и мнозинството в бюджетната комисия отхвърли ветото, защото намира, че подходът на държавния глава не само че не почива на конституционните норми, но предполага голяма степен на вмешателство, прочете становището й председателят Йордан Цонев (ДПС).
Той отбеляза, че промяната в състава (от три- на деветчленен) е продиктувана от влошаване качеството на одитната дейност. Разходите като едноличен орган са по-високи от тези, когато е бил колегиален, според отчетите, мотивира решението на комисията Цонев. И даде пример - през 2010 г. при 11 членове, разходите са били 14 357 хил. лв., през 2012 г. при тричленен състав - 14 827 хил. лв. Предполагаме, че мотивите на президента са продиктувани от неразбиране смисъла и съдържанието на атакуваните норми, а не от съзнателен стремеж текстовете да се премахнат, тъй като те гарантират независимостта на проверяващия орган, посочи Цонев.
Президентът е чул и вникнал в дебатите, в мотивите си е видял и противоконституционни текстове, опонира бившият председател на бюджетната комисия в 41-то НС и настоящ депутат от ГЕРБ Менда Стоянова. Тя за пореден път повтори, че целта е смяна на сегашното ръководство на СП. Но напомни, че тримата в момента членове са избирани от тройната коалиция т.е от сегашното мнозинство.
Втората цел, подчерта Стоянова, е да се увеличи драстично броят на членовете, "за да се удовлетворят желанията на партийните функционери за назначаване на техните протежета". Тя припомни, че в конституцията е казано, че НС със закон трябва да уреди правомощията, дейността на СП, защото тя контролира бюджета на страната във всичките му аспекти, европейските средства, финансите на партиите.
Мнозинството в парламента обаче е предпочело да върнете модел, при който функциите на институцията се определят с вътрешни актове, членовете изработват собствените си превила и организация, а тези правила могат да бъдат приемани и променяни съобразно удобството за изпълнение на една или друга цел, поставяна от съответни партийно централи, допълни Менда Стоянова. Тя прогнозира, че управляващите ще изберат удобен председател на Палатата, после той ще предложи членове от списък, одобрен от БСП и ДПС.
Румен Гечев от левицата посъветва Стоянова и ГЕРБ да изчакат, за да видят какъв ще съставът на СП. Предложенията са за професионалисти, увери той. Гечев припомни, че с новия закон се възстановява системата в СП, с която България е станала член на ЕС.„
На свой ред и Йордан Цонев отрече връщането на старата система да е било с цел смяна на ръководството в момента. Сегашният председател Валери Димитров вече 9 години е начело на Сметната палата, всяко начало има и край и в това няма нищо лошо, коментира председателят на бюджетната комисия. Цонев добави, че независимостта на избора на членове на Палатата е криво разбрана, защото органът се избира от парламента. Независимостта започва със старта на дейността на Сметната палата, подчерта той.
