Н ационалната електрическа компания (НЕК) се разплаща редовно в почти пълен обем с компаниите, свързани с някои партии. Докато останалите фирми получават под 50% от дължимите им суми.
Това заяви вицепремиерът Екатерина Захариева в студиото на "Денят започва" на БНТ.
"Притеснителна е ситуацията в сектора на енергетиката. Всеки месец НЕК губи около 50 млн лева заради ценовите решения на енергийния регулатор", обясни още тя.
"Предстои да се изработи механизъм за равномерно разплащане с всички участници по веригата на производство и доставка на електроенергия съобразно постъпленията в НЕК", каза Захариева.
Захариева е разпоредила проверка кои фирми и как погасяват задълженията си към НЕК
заради неравномерните плащания, като резултатите ще бъдат обявени през следващите дни. Тя посочи, че на такива фирми месечните плащания надвишават 90% от дължимото, а на другите сумите падат и под 50%.
Вицепремиерът изрази надежда, че въпреки загубите на НЕК до режим на тока през есента няма да се стигне.
"Целта на създаващия се енергиен борд е да анализира ситуацията в енергийния сектор и причините, довели до това състояние и да отправи препоръки и предложения към държавните органи, които отговарят за политиката на регулирането", каза още Захариева. Очаква се тя да оглави борда. "Предвидили сме, ако се налага, да се обсъжда и изменение на нормативната уредба", подчерта Захариева.
Вицепремиерът коментира и състоянието на бюджета, като заяви, че според нея, то е притеснително.
"То е притеснително и предвид факта, че над 1 млрд лева ще бъде неизпълнението на приходната част, също така двете спрени програми и необходимостта от разплащане с национални средства, това са фактори, които водят до това, че състоянието на бюджета не е много оптимистично и
може да се наложи вземане на нов външен дълг.
Най-важна задача обаче е възстановяване на плащанията на двете оперативни програми - "Регионално развитие" и "Околна среда", отбеляза Захариева.
Относно оперативните програми тя подчерта, че от март е спряно разплащането на общините, съответно те към строителните компании и това е довело до демотивиране на общините.
"Беше ми казано, че ако държавата не започне да се държи партньорски с общините, те наистина ще бъдат демотивирани да участват в следващия програмен период. Успяхме обаче да възстановим със средства от държавния бюджет плащанията и по двете спрени програми", каза още Захариева.
В понеделник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова служебното правителство да започне незабавни процедури за емитирането на нов външен дълг. Според бившия зам.-министър на финансите Владислав Горанов има нужда от поемането на нов дълг в размер на 4,5 млрд. лв., а до края на 2015 г. новият дълг ще трябва да достигне 6 млрд. лв.
"Още от сега трябва да се предприемат подготвителни дейности за осигуряване на ликвидност, която да финансира дупката в бюджета, в противен случай държавата освен в дефицит ще изпадне и в ликвидна криза, а това означава невъзможност да се разплащат основни задължения", коментира Горанов.
