Нф финала на предизборната кампания в България партията, играла винаги ролята на мъдрата столетница, изведнъж изпусна нервите си, замахвайки със секирите на черния пиар.
Хряс... Хряс... Хряс... Една брадва сече в близък план самолети, пенсии, атомни електроцентрали и болници. После застива над две разпознаваеми човешки глави. Накрая излиза надписът „Купуването и продаването на гласове е престъпление".
Е, бездарието също е престъпление. Човек има правото да направи нещо безвкусно, но дали не нарушава правата на другите, когато реши да пусне тази безвкусица по национални телевизии и сайтове. Дори в сайтове на училища. Без червена точка, освен ако за такава не се брои червената роза долу в ъгъла.
Може ли да има скрит смисъл в недодяланото?
Представете си красотата на всеки образ поотделно - как се сече самолет с брадва... А електроцентрала? А пенсия?
Ама това е метафора, ще рече някой от съответния отдел „Пропаганда". Е да де, ама и в метафорите трябва да има вкус и мярка. Иначе става страшно. Мятащата се брадва в праймтайма по националната телевизия може да ти каже неща, които не си и мислил да влагаш.
Особено в държава, където убийствата с брадва са плътна част от черната хроника. Само преди три месеца едно 15-годишно пернишко момче беше заклано от 19-годишен младеж.
А като прибавиш към това „пенсии" и „престъпление", забиваш директно в руската класика, където някой си Разколников пречуква с брадва старата лихварка Альона Ивановна. Само за информация, прави го с тъпото на брадвата, не я съсича, но както и да е.
Това ще да е скритият смисъл на този клип, Костов като Разколников, дебнещ с брадва в пазвата хората с пенсии. Ама не е изведено добре, колцина ще се сетят. А то сега, хряс-хряс, малко джаста-праста. Грубо, недодялано, като със секира майсторено.
В същото време клипът на БСП с брадвата е най-добрият възможен завършек на тази кампания. Без да го желае, той казва много неща за това, което се случи в последните месец-два.
В самия край на кампанията партията, която винаги е играла мъдрата столетница, спокойна и овладяна, изведнъж изпусна нервите си. И направи нещо, което е против собствената й логика на поведение.
Това е все едно в горния епизод от „Престъпление и наказание" старата лихварка (роля, която определено подхожда на столетницата) да се разфучи, да извади от пазвата си секира и да се окаже, че тя е истинският Разколников
Липсата на вкус се попълва с цинизъм и агресия
Подобно изпускане на нервите и откровено замахване със секирите на черния пиар ясно сочи, че тази партия има сериозен проблем не само за предстоящите избори, но и за следващите години. Това никак не й харесва, не го е очаквала и не знае какво точно да направи, за да излезе от ситуацията.
Другото, за което свидетелства този клип в по-общ план, е липсата на вкус, която демонстрираха предизборните кампании, не само тази на БСП. И попълването на тази липса с цинизъм, агресия, изкрещяни клишета и обикновена простотия. Сред малкото партии, които не заложиха на черния PR, бяха Зелените, Сините и май НДСВ...
Една любима реплика за финал, от Яворов, за да си оправим тъжния послевкус. Пък и става дума тъкмо за нашите работи. „Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук - в полите на Витоша." Репликата идва от устата на Амели в пето действие на трагедията „В полите на Витоша" (1911).
Прибавям и първата ремарка на пиесата: „Събитието се извършва в София, в сегашно време." Все пак тук сегашното време е толкова относително. Тук. В полите на Европа.
Източник:
Архив
