Продължаваме с акциите, но мисля, че няма смисъл да правим вече ежедневни протести. В момента просто трябва да се концентрира сила и да се удря по властта в конкретните места, където тя греши. Това каза Константин Голев, един от "Ранобудните студенти". От това лято той е и доктор по история в СУ "Св. Климент Охридски".
Той категорично отрече политическа намеса в протестите на "Ранобудните студенти". "Ако гражданите видят, че прокарваме сценарий, който противоречи на здравия разум, ще стане ясно, че сме зависими от някого. Мисля, че до момента не може да бъдем обвинени в това",
Константин Голев отговори на въпросите на Vesti.bg в рамките на рубриката "Vesti.bg на гости на Нова ТВ", след като участва в дискусия в предаването "Здравей, България" на Нова ТВ.
Ето и пълният текст на интервюто на Севделина Николова:
- Какво постигнаха досега "Ранобудните студенти"?
- Смятам, че ние оказахме много сериозно влияние на политическото развитие на страната от гражданска позиция. Според мен имахме три много важни победи над управляващите, които им свалиха много сериозно обществената подкрепа и неминуемо ще доведат до крах на това управление. Като това не е някаква лична наша заслуга, а се дължи на факта, че ние успяхме да фокусираме в един момент обществената енергия, натрупана срещу този кабинет. Първият път беше с нелепата сцена с нападението на тези хулигани над Университета, които се опитаха да разбият вратата при окупацията. Вторият път беше на 12 ноември, когато полицията си позволи да упражни насилие над нас, макар и по по-рафиниран начин, но доста сериозно. Третият път беше на 17 ноември, когато протече митингът на управляващата коалиция в София, който демонстрира очевидната нелепост на ситуацията в страната и очевидната фасадност на нашата демокрация, както и всички зависимости, в които е изпаднало нашето общество.
- Какво показа последният митинг на управляващите според Вас? Всъщност на него имаше доста хора.
- Наистина имаше доста хора, но те бяха мобилизирани точно по силата на тези зависимости. Това стана ясно за всички и е доста тъжно.
- Какви са тези зависимости? Ако са финансови, те наистина трудно могат да бъдат преодолени. Дори да дойдат нови избори, кой бе се справил с тази бедност?
- Не става въпрос само за финанси и за икономика. Тук става дума за самата тъкан на нашето общество. То по своята същност е предмодерно.
- В смисъла на Вебер ли, че в него не са отделени отделните обществени сфери - икономика, политика, религия?
- Не само това. Ние постоянно се мерим със Западна Европа, но у нас патронството, клиентелизмът и феодалните отношения доминират обществения живот във всяка една структура. Много добрe знаете как си намира човек работа в България, колцина са си намерили работа с интервю, знаете много добре и как преминава една възходяща кариера в обществената стълбица. Не че винаги е така, но най-често знаем какво се случва.
- Има все пак доста промени в последните 20 години.
- Да, ние все пак се развиваме, но за да се преодолеят тенденциите, натрупвани стотици години, ще отнеме много време.
- Колко години? Смятате ли, че нещо наистина сериозно може да се постигне с по-радикални актове? И ако се разруши социалната тъкан, дори каквато е сега, ще може ли да се възстанови обществото след това?
- Аз не мисля, че ние сме въобще в състояние и нямаме амбицията да можем да променим толкова драстично обществото. Напротив - трябва да не спираме да показваме, че вече има гражданско общество, вече има кой да каже нещо, а тук да подчертая за нашите колети - че вече има хора, които са готови да жертват всичко, своето бъдеще, годините, пропилени в университета, изправяйки се срещу своите авторитети, срещу своята зависимост, за да заявят една чиста гражданска позиция. Отново подчертавам, че това е гражданска позиция, това не е политика. Защото постоянно ни обвиняват, че правим политика.
- Това не е обвинение според мен. Твърдо ли смятате действията Ви да останат само в рамките на гражданските инициативи? Дали всъщност Вие не грешите, разграничавайки се от политиката като такава? Без да подценявам гражданския процес, не е ли политиката легитимният начин да се реализират Вашите идеи?
- Това ще си го решат колегите. Ние сме една общност от много хора с различни възгледи. За мен лично опитът да се направи политическа кариера на гърба на тези протести би бил своеобразно яхване на протеста. Аз не бих си позволил такова нещо, защото аз не съм отишъл там за някакъв личен бенефициент.
- Значи Вие виждате нещо нередно в това да се продължи политически отстояването на идеите Ви?
- Аз смятам, че за мен поне не е редно да го направя от принципна позиция - не на гърба на моите колеги, които са рискували своето бъдеще. Това е моето твърдо убеждение и съм го споделял с много колеги, въпреки че са ме обвинявали точно в политически амбиции, във въжделения за премиерския пост и прочие. Това е нелепо и нека пак кажа - ние точно по линията на студентската визия, на въжделенията на обществото към неговата най-млада и най-активна част станахме фокус на процеси, за които далеч не сме отговорни и по тази причина няма нужда да се капитализира върху нещо, което ние не притежаваме, според мен лично.
- Не притежавате ли визия и подкрепа за това, което трябва да се направи?
- Не, имам предвид, че подкрепата за нас е свързана с нашия статус на студенти. В момента, в който ние загубим статуса си на студенти, нещата ще станат по-различни. Разбира се, ние сме в състояние да мобилизираме обществена подкрепа. Даже подозирам, че не е невъзможно да влезем в парламента, ако се опитаме. Но, вижте, на мен цялата работа, като гледам снимките, ми напомня СДС.
- Какво лошо направиха СДС?
- Нищо лошо не са направили. Става дума за едни млади хора, които се бяха събрали, различни хора, в момента, в който системата е изчерпана, а нашата система също е изчерпана, и които се опитаха да дадат алтернатива, тя функционира немалко - десетина години. Вие сте права - не са направили лоши неща, или поне не само лоши, но мен ме притеснява личното развитие на тези хора. Повечето от тези, които бяха най-активни, сега не са това, което бяха.
- Не знам дали няма да ви прозвучи еретично, но няма ли опасност да повторите по-скоро случая на "Атака" - да мобилизирате много обществена енергия "против", а след това просто да присъствате в парламента, или пък да се залепите за управлението, както е в момента?
- "Атака" са един доста плосък сценарий.
- Но ако не последва нищо, Вашият сценарий също ще е плосък. Защото се оказва, че трудното са не толкова протестите, а какво се прави след това. Тече ли дискусия при Вас какво ще правите след това.
- Това е големият проблем на хората. Със сигурност ще има продължение, но аз на мога да взема отношение от името на всички колеги в аудиторията. Но според мен, това трябва по-скоро да остане гражданско, даже неформално. Факт е, че всеки балон веднъж се спуква, тук въпросът е балонът да си свърши работата преди това - да ни изведе в едни по-високи слоеве на демокрацията и след това да се спука. Аз така ги виждам нещата лично за себе си.
- Ако балонът не се е спукал, какво предстои оттук насетне?
- Не се е спукал. В четвъртък "Ранобудните" ще направят голям протест пред Народното събрание, на който призоваваме всички граждани. Имаме следния казус - ужасен проектозакон за МВР и се ражда чудовищен закон за академичната автономия. Лансират се предложения за двама ректори, вторият от които да се занимава само с финансовата част и да бъде на пряко подчинение на министъра. Вие представяте ли си тази наша окупация при една такава структура колко точно щеше да продължи. Тъй като законът в МВР ще се гледа на първо четене в четвъртък, затова и ние в четвъртък сме обявили протеста си.
- Срещу коя част от проектозакона за МВР протестирате?
- По отношение на възможността полицията по подозрение в евентуални обществени безредици да отмени обществено мероприятие, което сега тя не може, по възможността полицай по своя преценка да реши, че е заплашен, без реално да е заплашен, и да има право да извърши арест или репресия, или да употреби сила. Това означава, че седейки срещу полицията, ако тя прецени, че я гледам заплашително, може да ме пребие. Основният въпрос за мен е как стана така, че при тези скандални законопроекти, при казуса с "Южен поток", при зараждащия се нов казус с "Белене", как стана така, че в България няма друга позиция и наша работа ли е ние да седим и да обясняваме кое е скандално. За мен това е още по-притеснително и ме навежда на мисълта или за някаква пълна несъстоятелност на опозицията или за общ сценарий. Говоря и за парламентарната, и за извънпарламентарната опозиция.
- Как тогава ще отговорите на репликата на ректора Ви, че някой се е опитал да яхне протеста Ви политически? Опита ли се някой?
- Не. Вие мислите ли, че е протестът беше яхнат?! Опити е имало, но като казвам, че опозицията е пасивна, имам предвид, че тя е пасивна дори и в това отношение. Имаше някакви съвсем нелепи опити тоя протест да бъде яхнат, които ние, разбира се, отхвърлихме и ще продължим да отхвърляме. Мисля, че нашите действия до момента потвърждават, че ние сме независима сила. Нас, разбира се, ни заклеймиха, а мен лично пък колко много са ме заклеймявали - че аз съм бил агент на ректора, че сме под въздействие на различни политически сили. Но коя политическа сила в момента има интерес от това, което правим, и ректорът има ли интерес от него?! Не, не бих казал.
Ние винаги сме разсъждавали по следния начин: когато влезем в една зала, да разсъждаваме какво евентуално трябва да направим като следваща стъпка, ние не може да знаем, освен за много-много близките си хора, дали това не са внедрени провокатори, но то лесно се вижда по мотивацията на предложенията, които тези хора дават. Ако виждаш срещу себе си един човек, който упорито прокарва линия, която противоречи на здравия разум, значи има нещо нередно. Нека и гражданите подходят по същия начин към нас: ако те виждат, че ние прокарваме упорито сценарий, който противоречи на здравия разум и на обстановката, то ще стане ясно, че ние сме зависими от някого. Мисля, че до момента не бихме могли да бъдем обвинени в това. Това ще е и единствената ни обществена защита.
Иначе в посочените от мен три момента ние бяхме най-важното нещо в страната - тогава е логично и някой да се е опитал да ни повлияе, но това, което мен ме изумява, е, че доколкото ми е известно, никой от нас не е бил заплашван и спрямо никой от нас не е бил правен опит да бъде подкупван. Също така с нас политически сили не са установявали контакт. Опитите за влияние се изявяваха в това, че наши колеги предлагаха едни по-странни сценарии за развитие, които включваха и подкрепа от външни сили. Но това бяха само отделни личности.
- Как бихте коментирали поведението на ректора?
- Ами крайно време е да стане ясно какво е то, защото и след 6 седмици все още не е. Всяка позиция е амбивалентна - и тия са лоши, и другите са добри. Според мен е крайно време да си изясним позициите по въпроса, за да се знае след това, когато успеем, кой на коя страна е бил, за да няма неясноти после по отношение на приносите към демото. Най-обидно ми стана от последното му изявление. Два пъти имаше опити за полицейско насилие спрямо нас и имаше случай, в който криминални елементи блъскаха по вратата на тоя университет, а ние нямаме официална позиция по тоя въпрос. И сега, след като се повдигна килимът, за да се покаже какво правят хора, които заемат публична позиция и менторстват, след като ние се съобразихме с публичната позиция, че на някого му се пречи за лекциите, веднага ректорът излиза с такова остро послание при положение, че има проблем и той не е в нас.
За мен най-обиден е коментарът, че ние сме се принизили до нивото на тези, срещу които се борим. Това каза ректорът по повод на разпространения запис. Кои са тези, с които се борим и защо ректорското ръководство си позволи за първи път да коментира тези, с които се борим точно в този контекст.
- Доволни ли сте от нивото на мобилизация на протеста ви най-общо?
- Трудно е в момента да се прецени, защото сме минали в дългосрочна форма на протеста. Това означава, че някакви хора започват да се опитват да вършат и ежедневните си дейности успоредно с това, което правихме, защото шест седмици са много, и е трудно по моментното присъствие да се прецени какъв е потенциалът, защото, според мен, има голяма мобилизационна възможност. В началото, когато беше нашата пълна окупация, както и на залите в другите университети, аз съм обикалял и трогателното беше, че там виждаш хора, които аз и колегите ми не ги познаваме, но се вижда, че се ражда същото нещо като това в Софийския университет, със същата субкултура. За мен това е революция в нашето общество, но тя, за съжаление, се извършва в един много тесен сектор в него.
- Продължавате ли с акциите и по-редки ли ще са те?
- Да, продължаваме. Но мисля, че няма смисъл да свикваме вече ежедневни протести. В момента просто трябва да се концентрира сила и да се удря по властта в конкретните места, където тя греши.
