За живота на един художник в модерния свят

---

„Някои художници превръщат слънцето в жълта точка, други умеят да превръщат жълтата точка в слънце”,

Пабло Пикасо

---

Антон Стоянов е роден в София през 1978г., но вече двадесет години негов дом е целият свят.

Антон живее и работи в Берлин, а настоящият му престой в родния град е по-специален от обикновено.

Днес в 19:30 в галерия Структура на Антон му предстои да открие първата си самостоятелна изложба в София.

Насред вълнението и трескавата подготовка Антон ни разказва за предизвикателствата пред художника в модерния свят, за експериментите в работата, за ролята на изкуството в живота и, разбира се, за предстоящата си изложба - „Внимание! Обектът наблюдава“.

Антон обича работата си.

В това няма никакво съмнение, защото ясно си личи, че, когато твори, той влага цялата си душа.

На въпроса за това какво е чувството да си художник в модерния свят Антон отговаря така:

„Всеки художник е художник на модерния свят. Ние творим в нашето време. Творецът отразява живота през неговия поглед, който неизменно се сблъсква с предизвикателствата и препятствията в различен мащаб.

Проблемът на твореца е по-скоро дали модерният човек го разбира и дали той има нужда от него”.

Въпреки всеобщото разбиране за това, че хората в днешно време не се интересуват достатъчно от изкуство, Антон все пак мисли, че това е грешно.

„Какъв е нашият достъп до изкуството и как то стига до нас е по-интересно”, отбелязва художникът.

Изкуството се ражда, черпейки от извора на вдъхновението, а то е в различни форми, образи и измерения в зависимост от твореца.

Какво вдъхновява Антон?

„Моето вдъхновение идва предимно от ежедневието и контакта с хората. Това до някаква степен е и източникът на енергията ми”.

Изложбата, която предстои да открие Антон в София носи загадъчното име „Внимание! Обектът наблюдава“.

Композицията на изложбата се състои предимно от стъкло, пигменти и огледала, които придават допълнително измерение на плоските повърхности и по този начин създават една неописуема атмосфера.

Зрителят става част от самата композиция и сякаш е погълнат от историите и образите, които представя тя.

В центъра на експозицията ще се озовете между две огромни очи, което е и основната идея зад проекта – за всевиждащото око, концепцията за наблюдаването, гледането, съзерцанието.

„Очаква ви една игра на наблюдение. Кой кого наблюдава – зрителя или зрителя сам себе си, който също става част от изложбата”.

Какво обаче мисли самият автор на композицията за наблюдаването на околния свят и вглеждането в самите нас?

„Предполагам, че всеки се опитва да се вглежда в себе си. Надявам се хората да се разпознават.

Когато се наблюдавам се опитвам да бъда самокритичен, да се анализирам чрез околните и света около мен в стремежа си да бъда по-добър човек”, споделя художникът.

Антон е любител на експериментите и резултатите не го плашат, дори и невинаги всичко да се случи по първоначалния план.

„Експериментите са свързани с много опити. Това е моят работен процес”, казва той.

Един от тези експерименти, които никога не се забравят, се случва през 2012г.

Тогава Антон създава серия от платна, към които зашива бели чорапи, носени в продължение на две години от него, без да бъдат прани.

Композицията се състои от над 480 чорапа.

„Беше голямо предизвикателство да нося тези мръсни чорапи две години и докато вървях, де факто творях”, разказва художникът.

Когато работата ти е свързана с това да твориш, то тогава няма понятие като „почивен ден”.

Вдъхновението не познава уикенда, нито дали е нощ или ден. То идва тогава, когато най-малко го очакваш.

Потвърждават го и думите на Антон: „Не мога да контролирам творческия процес. Често имам свободно време и независимо от това творя. Понякога се опитвам да творя, но не мога”.

Извън амплоато на художник Антон обича да прекарва време с близките си и да ги дарява с внимание и любов.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.