В асил Неофитов е едва на 29 години, а вече може да се похвали със завидни успехи. Той е дипломиран психолог, но музиката е в кръвта му. Занимава се с пиано от 5 годишен, защото майка му също е пианистка, но не го насърчава да поеме по пътя й.
Въпреки това той работи различни професии, а парите винаги отиват за едно – инструменти. Резултатът е, че Васил, заедно с групата Hypnotik Ink подгряват на сцената на Hills of Rock титани като Guano Apes и Evanescence.
Преди две години Васил става композитор на музиката за популярни компютърни игри, но преди психологията и музиката, има нещо, с което той се занимава от съвсем малък.
И това е пчеларството.
За Vesti.bg и Вдъхновените, Васил разказва за любовта и почитта към тези необикновени създания.
Васил има 50 кошера, като любовта му към пчелите e наследена от неговия дядо.
Спомените от детството са свързани именно със сладостта от меда и жълтия цвят на медените пити. „Гледах как са наредени питите, гледах как тече медът, опитвах го и това беше едно от най-вкусните неща, които съм опитвал“, това е сладкото детство, за което говори Васил.
„В първите ми съзнателни спомени, в които присъстват пчели, съм бил на 4-годишна възраст. Всички ме предупреждаваха, да се пазя да не ме ужили пчела. Реално не можеш да разбереш дали имаш алергия до първото ужилване. Слава Богу, аз имам късмета да мога да се занимавам с пчелите“.
Васил разказва, че наблюдавайки тези изумителни насекоми, е имал възможността да наблюдава от „първия чин“ уроци, които могат да са полезни и на хората.
„От малък съм сред пчелите. Видях колко е хубаво човек да се учи от тях и обществото им“, споделя Васил и допълва: „Пчелите имат добре структурирана йерархия. Има строги правила, които всички изпълняват стриктно. Когато ги наблюдавам имам чувството, че те имат собствен месинджър или вайбър, по който си предават съобщения. Това ги прави много задружни, например ако една открие къде има прашец, веднага изпраща сигнал, за да дойдат и останалите. “
Живот, отдаден на служба
Васил разказва, че пчелите са отдадени до крайност. „Пчелите са меко казано работохолици“, споделя той и допълва: „Дори ако вечер видят запалена лампа, мислят, че слънцето изгрява и тръгват на работа – започват да се блъскат в прозореца и търсят да събират прашец. Техният живот е изцяло посветен в служба“.
Няма жертва, която да не бъде направена за кошера. Васил разказва какво е видял, отглеждайки толкова много пчели:
„Когато отвориш един кошер, можеш да го съпоставиш така: представи си, че си седиш в хола и някой изведнъж маха покрива на къщата ти и започва да разглежда какво имаш вътре, отваря ти хладилника.
В първия момент пчелата изпитва много силен страх, емоцията е: “Трябва да си защитя къщата!“ Има пчели, които са толкова афектирани, че изобщо не се суетят, а се изстрелват да жилят. Това е страшна саможертва. Когато пчелата жили, губи живота си.
Това е емоцията, която съм забелязал при тях. Жертваш всичко, което имаш. Никога няма да забравя една пчела, която ме ужили, докато умираше – да се опитваше да ме ухапе. С последни сили продължаваше да пази кошера и майката.
Характерът на пчелите
„Всяка пчела си има характер, а също така и всеки кошер си има характер“, споделя наблюденията си Васил. „Има такива, които са много люти и такива, които са много благи. Случвало ми се е да нямам нужда от никаква екипировка, пчелите са усещали, че съм там, за да им помагам.
Имало е кошери, за които е немислимо да съм без скафандър и специални дрехи. Това до голяма степен зависи и от майката.
Но ми се е случвало самият кошер да не е доволен от нея. Част от пчелите решават, че повече няма да я слушат – не снася добри яйца, възрастна е или е отслабнала.
Тогава те залагат яйца за пчела-майка и една част от пчелите могат да избягат с новата майка. Това е така нареченото „роене“.
Васил ни дава и няколко съвета – макар че пчелите не нападат, може нашето ръкомахане да ги обиди и те да решат да отвърнат на удара.
Съветва ни да застанем неподвижни на едно място – пчелата ще си отиде сама. А за да разпознаем дали медът е истински – той следва правилото, че ако след като го закупим и го съхраним на по-ниска температура и той се захароса, няма защо да се съмняваме в качествата му.
Какво обаче за Васил е най-вдъхновяващото за пчелите? Той обобщава така:
„На първо място, поддържането на пчелите и живота им ми дава усещането, че помагам те да не станат изчезват вид. Закърмен съм с пчеларството. То ми дава спокойствие и почивка от стреса на живота.
Аз се грижа за пчелите, а те ми дават най-голямата благодат и благодарност – меда.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
