Г одината е 1934, денят е 25 май. С постановление на Министерски съвет от Кимон Георгиев и указ на цар Борис III столичният град – София, вече има нов кмет. Името му е Иван Иванов.
Инженерът от Сливен встъпва в длъжност с ясна задача: да превърне София в модерен град, функционален за поколения напред. Но новият градоначалник все още не предполага, че ще надхвърли многократно поставената цел и завинаги ще запише името си в историята.
С доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“ говорим за документалната изложба „С мъдрост в сърцето. Инж. Иван Иванов – кмет на София 1934 - 1944 г“, посветена на един от най-емблематичните кметове на столицата.
В нея са събрани архивни кадри от знаковите моменти от управлението на инженер Иван Иванов. Защо обаче тази експозиция е организирана именно сега? Доц. д-р Груев споделя: „Решихме, че във времената, в които всички ние сякаш се чувстваме в безтегловност и имаме нужда от положителни примери, от примери на хора, които при по-драматични исторически обстоятелства са успявали да съхранят себе си и да направят нещо за града и страната. Иван Иванов е именно такъв.“
Защо обаче личността му е толкова впечатляваща? Отговорът е лесен: той е безкомпромисен професионалист, отдаден изцяло на работата.
Иван Иванов е роден на 02.07.1891 година в Сливен. Житейският му път го отвежда в Мюнхен, където той два пъти среща любовта: веднъж в лицето на хидроинженерното строителство, което следва и втори път – в лицето на германката Матилда, която става негов верен спътник в живота.
По време на Балканската война, Иванов се записва като доброволец, а окончателно се завръща в родината през 1918 година, след като се дипломира от университета в Мюнхен.
Още преди да бъде избран за столичен кмет, инженер Иван Иванов има отношение към проблемите на столицата и участва с каквото може, за да подобри живота на хората в София. „Тогава, столицата не е била толкова приятна за гледане“, разказва доц. д-р Груев и допълва: „България се възстановява от две национални катастрофи, със закъснение у нас идва Голямата депресия. Градът е пълен с бежанци, които представляват ¼ от населението на града. Те населяват основно западните квартали, живеят в бараки, набързо сковани, без комуникация, водопроводи, канализация… Градът се е отличавал с голяма бедност. Малко известен факт, е че в началото на дейността си Иван Иванов, заедно със Столичната община, Българската православна църква и неправителствени организации се опитват да помагат с каквото могат на бедните и малоимотни жители на тази част на града ни.“
Предизвикателствата пред кмета са много. Но това не го плаши, дори напротив.
„Той е бил изключителен професионалист. Няма човек на такъв пост, който да е бил така всепризнат, както от съмишлениците, така и от противниците му. Той е един вдъхновяващ пример на човек, който не жали усилия за изграждането на столицата.
Така започва втората вълна на изграждането на София като модерен столичен град – построени са сградите на Българска народна банка, Съдебна палата, достроен е Софийският университет… Утвърден е и „планът Мусман“. До голяма степен можем да кажем, че и до днес, макар и с известни модификации, градът ни се развива именно според този градоустройствен план.“, казва още доц. д-р Груев.
Пленарен доклад от доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви"
Публикувахте от ИЕФЕМ - БАН / IEFSEM - BAS в Вторник, 6 октомври 2015 г.
Иван Иванов регулира коритата на Перловска и Владайска река, за да не наводняват бедните квартали на града. Прокарва първите тролейбусни линии в София, засаждат се огромен брой дръвчета, в следствие на което София ще бъде наречена „най-зеленият град в Европа“.
Безспорната перла в короната обаче е Рилският водопровод, който и до днес снабдява столичани с вода от планината. Нещо повече: той имаше ключова роля за справянето с водната криза в Перник. „Това само показва колко мащабно и далновидно е мислел този човек“, казва още доц. д-р Груев.
Подемът на града е безспорен, София все повече започва да се превръща в модерен европейски град. Докато не идва фаталният 14 ноември 1943 година.
В 12:30 сигнал на сирени прорязва тишината на града. Небето над столицата почернява от вражески самолети. Извършена е първата масирана атака над София и нейните жители.
„Той и правителството вземат много добри оповестителни мерки. Трябва да споменем, че българската авиация и противовъздушна отбрана в онзи момент не са могли да представляват ефективна преграда пред англо-американските сили, макар героичните и саможертвени действия на Списаревски.
Това обаче са единични, отчаяни опити – те не могат да спасят целия град. Но, има изключително добра система на оповестяване на нападенията, добра организация на населението в противобомбени убежища. Според някои изчисления – унищожен или пострадал е близо 20% от сградния фонд на София.
И въпреки огромния мащаб на разрушенията, броят на жертвите е изненадващо малък – около 3000 души.“
Иван Иванов отговаря за разчистването на столицата след бомбените атаки. „Той има трагичната съдба на човек, който гради 10 години, за да види почти всичко, което е построил в руините на войната“, казва още доц. д-р Груев.
Година преди края на Втората световна война се сменя и политическият режим на страната, съдбата на инженер Иван Иванов е в ръцете на новата власт. „Като една от най-ключовите фигури на „стария“ режим, Иван Иванов няма как да бъде подминат“, казва доц. д-р Груев.
„Големият исторически парадокс е, че Иван Иванов е назначен от правителството на деветнайсетомайците на Кимон Георгиев и… е отстранен от поста от правителството на Отечествения фронт – отново начело с Кимон Георгиев. Иван Иванов, освен с дейността си на кмет, е председател на дружеството за българо-германско приятелство, това автоматично го поставя в кръга „враг на народа“. Отначало за него е поискана смъртна присъда, която после е сменена с ефективна доживотна и сменена накрая с 15-годишна присъда.“
Новата власт вижда, че няма достатъчно политически аргументи за преследване на Иван Иванов. Правят опити да го преследват криминално – за незаконни сделки в общината – виждат, че няма как да докажат такива. Съдът се вижда в безизходица: трябва да наложи присъда, но заради безкомпромисната честност на кмета – няма как да бъде доказана.
Новият, комунистически режим изпитва огромен глад за инженерни кадри и много скоро се вижда принуден да се обърне към същите тези кадри, които е поставил на подсъдимата скамейка. Така Иван Иванов е ангажиран в новите мащабни проекти – като например изграждането на язовир Искър, язовир Копринка, Панчаревското езеро…“
Като историк и човек, запознат с биографията на инженер Иван Иванов, доц. д-р Груев иска да запазим някои от ценностите, завещани от кмета на София. Кои? „Отдаденост, професионализъм в работата, критичност… Да имаме повече съвест и отношение като граждани към мястото, на което живеем.“
Изложбата с документални кадри от кметуването на Иван Иванов е дело на Димитър Стоименов, Румяна Стоянова и е осъществена с помощта на Столична община. Паната можете да видите в градинката при Народния театър до 5 юли, а след това експозицията ще бъде преместена в градинката на „Кристал“, след което ще отпътува и за Перник.
Този материал е написан с помощта на Държавна агенция „Архиви“, като документалните кадри към него са предоставени за нуждите и целите единствено и само на тази статия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
