От махалата на Алтимир до правото: пътят на Беатриса

„Наблюдавам как в хората живее някакво мислене, че щом си от „другия“ етнос, сякаш не си им на нивото. Задължително трябва да си мръсен, неграмотен, да крадеш, да се биеш… Но ето, аз съм от примерите, които доказват обратното, а и не съм само аз.“

---

154 километра, около два часа с кола.

Толкова е пътят между София и малкото врачанско село Алтимир.

А колко време отнема пътят от „другата“ махала на Алтимир до специалност „Право“ в Софийския университет? На този въпрос за Vesti.bg и Вдъхновените отговаря Беатриса, която в момента е на 22 години и е студент по право четвърта година в най-старото ни висше учебно заведение.

Тя е доказателството, че стига човек да иска да постигне мечтите си – трудностите са онази част от пътя, която не те отказва, а те амбицира да ги преодолееш.  

Беатриса е от ромската махала на Алтимир, но за всички, които мислят, че мястото определя хората, момичето е готово да разбие това клише: „В нашия край всички деца ходят на училище. Не всички продължават образованието си след това, но не са неграмотни“.

Беатриса разказва още защо родителите там насърчават децата си да посещават класната стая: „Това, което мотивира родителите, според мен е, че те виждат как без образование не можеш да си намериш подходяща работа, а е и нормално всеки родител да иска детето му да живее добре, по-добре от самия него.“

Детството на Беатриса, по нейни думи, е като на всички останали деца. Или почти. „ Детството ми, може би, както на всички деца от нашето поколение, мина в игри и забавления, но не такива на телефона или таблета. Беше истинско детство.“

За нея обаче то завинаги се преобръща, когато едва на 10-годишна възраст тя губи баща си.

„Загубих баща си, беше истинска трагедия, но майка ми някак успя да ни вдигне на крака с брат ми. Стараеше се да не ни липсва нищо, но самото присъствие нямаше как да замени.“

Въпреки загубата на един от най-важните хора в живота на всеки един от нас, Беатриса не си позволява да загуби посоката в живота си. И да следва пътя, който е избрала.

Нейната мечта е свързана с висшето й образование и професионалната й ориентация.

Тя се насочва към правото. „Аз съм от хората със силно чувство за справедливост. Когато виждам, че нещо не е както трябва или хората вършат нещо нередно се боря, за да ги убедя, че това, което правят не е правилно“, споделя Беатриса и допълва: „Правото е нещото, което ме кара да вярвам, че някой ден ще бъда полезна за хората около мен и за обществото. Моята най-голяма мечта е да помагам на другите и вярвам, че след като завърша, ще успея.“

Беатриса не крие, че един от най-големите й страхове, когато избира да кандидатства право, е да не разочарова близките си, а не предразсъдъците на хората около нея. Тя споделя още, че не й се е случвала да бъде съдена, а по-скоро вижда общо мнение, което тя опровергава.

„Аз лично не съм се сблъсквала, но наблюдавам как в хората живее някакво мислене, че щом си от другия етнос, сякаш не си им на нивото. Задължително трябва да си мръсен, неграмотен, да крадеш, да се биеш… Но ето, аз съм от примерите, които доказват обратното, а и не съм само аз“, споделя Беатриса.

Посланието й към всички, които се колебаят дали да продължат с образованието е да не се отказват. „Бих ги посъветвала да не спират да вярват в себе си и мечтите си, да не се отказват при първата трудност, защото аз не се отказах и ето ме сега.. Образованието може да ви отвори много врати, независимо от това кои сте и какви сте.“

За нея основно вдъхновение е мечтата да бъде полезна за обществото чрез висшето си образование. Беатриса вярва, че именно трудностите по пътя успяват да ни направят личности, а на нея са дали три важни урока: „Да бъда по-силна, да не се отказвам лесно, да пазя достойнството си.“

Беатриса продължава да гони целите си.  Тя вече работи в правния отдел на финансова компания и остава малко повече от година до дипломирането й.

Пътят назад, до Алтимир, Врачанско от София, също е  154 километра, около два часа с кола.

И също така за Беатриса е може би заличен – тя споделя думите на по-възрастните жители на селото, това вече не е място за млади и амбициозни хора. Тя иска да бъде пример, че няма значение кой си и откъде идваш. Важното е да знаеш какво искаш да направиш с живота си. Както самата тя казва: „Важното е да следвате целите и мечтите си. Вярвайте в доброто и в това, че един ден животът ще се усмихне и на вас!“

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram