И сторията на 6 май като празник на храбростта и българската армия не е дотолкова позната, но пък е дългогодишна и изпълнена с героични подвизи, за които ни разказва Деяна Костова от Националния военноисторически музей в София.
Проследяваме установяването на 6 май като празник, на който се почитат българските военни части, в далечната 1880г., когато се дава началото и на българския орден „За храброст”.
Тогава владетелят княз Александър I определя две дати, на които да се чества и почита храбростта на българската армия – 17 и 23 април (по стар стил).
Двете дати не са случайно избрани – 17 април е рождената дата на тогавашния руски император Александър II Николаевич, който повежда руските войски срещу Османската империя в Руско-турската освободителна война, а 23 април е Гергьовден в юлианския календар.
Първият военен парад по случай 6 май (или 23 април по стар стил) се провежда още през 1880г., макар и в по-малки мащаби, когато са почетени първите 33-ма кавалери на ордена „За храброст”.
След абдикацията на княз Александър I през 1886 г. единствената празнична дата, която да величае българската армия остава 23 април. Това официално е регламентирано и с указ на княз Фердинанд I от 1891г.
Монархът до такава степен се чувства посветен на празника, че за него дори ушиват специална синя мантия, която той носи по време на военните паради.
След Сръбско-българската война всички полкови празници се сливат в един за цялата армия – 15 ноември (27 ноември по нов стил). Тази дата носи спомена за последните победи на Българската армия над сръбската край Пирот.
Тази дата обаче е помрачена от подписания през 1919 г. точно на 27 ноември пагубен за държавата Ньойски договор, който осакатява и Българската армия. Така той постепенно спира да се отбелязва през 20-те години на ХХ век.
През 1931г. 6 май е официално обявен за Ден на храбростта и победите с указ на военния министър. Именно през 30-те години на миналия век се провеждат най-мащабните военни паради за периода.
До 1933г. шествията се провеждат на Площада на победите, който днес не съществува върху картата на София, а тогава се е намирал на територията на днешния столичен квартал „Лагера”.
Оттогава парадът преминава по днешния си маршрут, като започва от Военната академия „Георги Раковски”, Орлов мост, Народното събрание и завършва на Лъвов мост, където са посрещали победоносните български войски.
Един от най-впечатляващите и грандиозни военни паради от този период е през 1936г., когато се отдава почит на ветераните в българската армия, взели участие в борбите за национално освобождение и обединение – ген. Данаил Николаев, ген. Никола Жеков, ген. Васил Кутинчев и други.
Парадът през 1937г. също е един от най-знаковите. Тогава цар Борис III заковава последния златен пирон на всяко едно от полковите знамена и ги връчва на военните части с думите:
„Пазете ги светли и неосквернени, и ги покрийте със слава и чест, за да бъдат винаги истински щит и опора на родината и гордост на българския народ”.
На същото военно шествие е извършена първата заря-проверка и е изстреляна ракета с цветовете на българското знаме, разказва Деяна Костова от Националния военноисторически музей в София за Vesti.bg.
След края на Втората световна война временно за празник на Българската армия е отбелязван 9 септември. В периода 1953 – 1990 г. за боен празник е установена датата 23 септември (денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 г.), а през 1991– 1992 г. – 23 август (денят на решителните боеве при Шипка).
През 1993 г. традицията е възстановена и 6 май отново е избран и обявен за официален Ден на храбростта и българската армия. Тогава е проведен и първият парад на демократична България. В него се включват само армейски блокове. Едва през 2001 г. в парада е включена и бойна техника на Сухопътни войски и ВВС.
Една от най-неразделните части, която формира облика на българската армия, са бойните знамена.
Деяна ни разказва малко познатата история за съдбата на бойното знаме на 15-ти пехотен ломски полк, което успява да бъде спасено от пленяване.
След подписването на Солунското примирие по време на Първата световна война голяма част от българските войски остават зад граница и са принудени да се предадат в пленничество на силите на Антантата.
Когато командирът на полка разбира новината, сваля знамето от кола и го скрива в ковчеже, което заравя на тайно място. Той начертава и карта, която показва точното местоположение на скритото ковчеже. На мястото на знамето войниците окачват мушама.
На следващия ден в тържествена церемония полкът изгаря „знамето” и отива в плен в ръцете на врага. Няколко дни по-късно българските войници се връщат на мястото, където скриват истинското знаме, под претекст, че трябва да вземат оттам останали провизии, и го прибират с тях в лагера.
Въпреки постоянните проверки от страна на френските и английски части българската войска успява да опази тайната за знамето.
След края на Първата световна война, през 1922г., е учреден специален орден за награждаване на допринеслите за спасяването на бойни знамена от пленяване. Спасените знамена получават специална гривна, която се слага на пръта им.
„Музеите пазят живата история”, категорична е Деяна.
„Съвсем различно е да гледаш Самарското знаме на снимка в учебника и да застанеш пред него и да видиш петната от кръв”, добавя още тя.
Най-големият дял на посетителите на Националния военноисторически музей се разпростира във възрастовата група 17-25г., а днес, за 10-та поредна година НВИМ организира Ден на отворените врати за всички желаещи да се докоснат до българската история.
На територията на НВИМ ще се готви традиционна боб чорба по тайна войнишка рецепта на полеви условия. За доброто настроения ще се погрижи представителният духов оркестър на сухопътните войски, както и фолклорният ансамбъл „Шевица”.
Най-малките посетители ще имат възможността да рисуват своите истории върху брашно, както и да влязат в кабините на транспортния хеликоптер „Ми-8", ракетния комплекс „Луна-М" и висотомера „Вершина”.
Ще е достъпна и най-новата изложба „На борда на флотската история”, посветена на 140-та годишнина от създаването на Военноморските сили. Входът е свободен, а накрая на територията на НВИМ ансамбъл „Шевица” ще поведе традиционно гергьовско хоро.
„Толкова много са тези истории, които остават встрани от големия разказ”, казва Деяна, а спомените за случки от работата ѝ в музея, като тази, когато група второкласници коленичат пред витрината с малкото останали вещи на Васил Левски, ѝ носят най-голямо вдъхновение.
Консервативното разбиране за музея като едно скучно място със строго гледащи хора, стоящи пред скучни витрини, се разграничава от визията на Деяна и екипа на НВИМ.
„Основната цел на нашия екип е да променим това схващане”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
