Доц. д-р Георги Бърдаров е писател, но и географ, преподавател по демография в СУ “Св. Климент Охридски”, лектор по презентационно майсторство, специалист по етно-религиозни конфликти, автор на най-четения български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав живота“, президент на клуб по петанк, запален левскар и бивш вратар, луд фен на Уругвай, автор на въпроси в “Стани богат”, победител в състезанието за оратори “Майстор на думите”.
Дебютният му роман „Аз още броя дните“ е написан по действителен случай. Разказва за любовта на християни и мюсюлманка по време на Босненската война и става абсолютен бестселър в България. На премиерата на книгата присъстват повече от 500 човека и следва вълна от емоции и позитивни отзиви. Печели номинация за роман на годината в България и наградата за дебют на литературен клуб „Перото“.
Новият му роман “Absolvo te”, отново е инспириран от истински истории. Изследва пропастта между два народа, които имат общ произход и корени, а в продължение на десетки години водят ежедневна братоубийствена война. Действието се простира от годините на Холокоста в Европа до наши дни и арабско-израелския конфликт. Романът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа и нуждата ни от прошка. Задава няколко прости, но много важни въпроса:
„Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя?“
„Можеше ли да простиш, онова, което не би простил на себе си?“
- Темата за прошката и новата ви книга - прошката само въпрос на личен катарзис ли е или влияе и обществото, в което живеем?
- Прошката във всякаква форма е катарзис, личен, обществен, политически и т.н., но в моите очи и тези на героите от романа ми прошката е дълбоко лично нещо, защото най-важно е да можем да простим на себе си. Едва тогава ще сме способни да прощаваме на другите хора. Всички ние правим грешки, но както е казал Иисус: „Нека, който е безгрешен пръв да хвърли камъка“.
- Като общество, ние имаме ли нужда от прошка?
- Всеки има нужда от прошка, а ние като общество имаме огромна нужда, защото допуснахме прекалено много грешки в цялата си история от Освобождението до днес. За да продължим напред, трябва да си простим, като общество и да престанем да се делим. Ние толкова много се делим, че не знам дали думата общество е въобще подходяща за България!
- Адекватни ли сме в днешната ситуация на пандемия?
- Може ли човек да е адекватен в такава ситуация!? Противно на повечето мнения аз смятам, че сме адекватни и на политическо ниво, и на ниво хора. Съвсем друг е въпросът, че аз от години, като експерт обяснявам, че демографската криза не е заради раждаемостта. Много хора се опитват да вменят това клише. Истината е, че раждаемостта ни е съвсем нормална за съвременния свят, а кризата е заради смъртността и липсата на млади хора. Тази свръх висока смъртност за развита европейска държава, до голяма степен се дължи на срива в здравната ни система. И сега виждаме как лекари и персонал изнемогват в тази ситуация, защото 30 години здравната ни система се срива и в състояние на пандемия е изправена пред много тежки проблеми!
- Има ли събитие напоследък - у нас или по света, което привлича вниманието ви и следите с интерес?
- Извън пандемията, следя с огромен интерес нашите зациклили преговори с Република Северна Македония за кандидатстването и в ЕС. Следях с интерес и изборите в САЩ, разбира се. Смятам, че темата за Македония е много, много деликатна и това сякаш не се разбира у нас. Ние хем трябва да защитим националния си интерес по тази тема, хем от всички на Балканите, най-много ние имаме интерес от членството на Република Северна Македония в ЕС.
- Казвате: "Тъжно е, че хората са толкова тъжни в България, но изгубеното щастие е някъде тук". Къде, според вас, е коренът на тъгата ни?
- Много дълбок е този въпрос. Коренът на тъгата за мен е в неблагодатната ни история и в невероятната ни способност да се самосъжаляваме и подценяваме. Също така и в странното ни очакване все някой отнякъде да ни оправи, вместо сами да запретнем ръкави и да решим проблемите си, като осъзнаем колко много притежаваме. За съжаление при нас тъгата не е признак на мъдрост, а по скоро на незрялост.
- Вашата специалност е доста широка демография, етнорелигиозни конфликти, геоурбанистика, вече като учен можете ли да откроите проблем в днешна България, върху който трябва да се фокусираме и търсим решение?
- Навсякъде, във всички публични изяви и медийни участия казвам, че България има един основен голям проблем и той е в дефицитът на младо, активно население. Има една свръхважна крачка, с която да решим този проблем и това пълна промяна във философията на образователната ни система. Трябва ни образование, което е адекватно на съвременното развитие на технологиите и нуждите на пазара на труда, за да мотивираме младите още от ученическата и студентска скамейка, че има смисъл да живеят, работят и създават семейства в България.
- „За петата ракия или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет. Ако днес разказвахте историята, щяхте ли да промените нещо?
- В самата история абсолютно нищо, но бих сменил имената на махалите с измислени такива, защото толкова много хора ходеха да ги притесняват и да им задават въпроси кое е вярно и кое не от разказа, че на мен ми стана съвестно за жителите на двете махали.
- След Absolvo te мислите ли за нов сюжет?
- Първо трябва да си почина и отдалеча от „Absolvo te“, защото това бяха две години на изключително интензивна и изтощаваща работа. След това просто ще очаквам новата история да ме намери сама. За мен писането е въпрос на огромна вътрешна потребност и винаги ще пиша, но ще чакам някой сюжет или история отново така да ме разтърси, че да седна и да пиша по нея!
До 2030 г. половината българи ще живеят в шест града
Сараевските Ромео и Жулиета и жестокостта на войната
