69 дни под земята: историята на едно спасение

Д атата 13 октомври е една от най-щастливите в историята на Чили. 

Всички гледат със затаен дъх към южноамериканската страна, където пред очите на целия свят една история ще завърши, а финалът може да донесе всичко: от еуфория до трагедия. 

За щастие, драмата приключва и 33-ма души са спасени, след авария в една чилийска мина, която оставя миньорите затрупани на 700 метра под земята. За 69 дни.

Как започва всичко?

Чили, южноамериканската страна, разположена между склоновете на Андите и бреговете на Тихия океан, е сред основните износителите на мед. 

Миньорският труд в страната е добре платен, но главно защото е изключително рисков - не само, защото работата на подобно място води до трайни здравословни проблеми, но и защото мините в повечето случаи не спазват всички съображения за безопасност. 

Така е и в малката мина "Сан Хосе". Тя е затваряна многократно, в нея има смъртни случаи, като между 2007 и 2008 година спира да функционира, защото семейството на загинал миньор успява да осъди компанията, собственик на мината. 

Въпреки това, тя започва да работи отново през 2008 година, като не всички изисквания по мерките за безопасност са спазени. 

Започват да валят глоби за нарушения, но това не кара собствениците да прекратят работата, може би смятайки, че най-лошото няма да се случи. 

Те, разбира се, грешат. 

Най-лошото се случва на фаталния 5 август 2010 година. 

14:00ч. 05.08.2010г.

Това, което никой не допуска, все пак се случва. В мината "Сан Хосе" се случва срутване. 

Достъпът до входа на мината представлява тесен спираловиден път. Миньорите, които успяват да се спасят се намират близо до входа. 

33-ма обаче нямат този късмет. 

Пътят за тях е затрупан и те са като в капан. До входа има 5 километра, които са засипани с тонове земна маса. 

Финият прах, който се отделя като следствие на срутването, заслепява миньорите за 6 часа. 

След първоначалния шок, те правят опит да се измъкнат през вентилационните шахти. Там обаче не е спазено едно основно правило за безопасност - липсват аварийни стълби. 

Така, миньорите остават под земята. 

"Estamos bien en el refugio los 33"

"Estamos bien en el refugio los 33": Minero autor del mensaje demanda al Estado https://t.co/dhUxEkukBx pic.twitter.com/aXHhJZjKev

— 24 Horas (@24HorasTVN) March 8, 2018

На повърхността на земята собствениците на мината започват планирането на спасителна операция. В нея се включва и правителството, понесло тежи критики след последното земетресение, като на място пристига Себастиан Пинера, президентът на страната. 

До миньорите няма никакъв достъп - не се знае дали са оцелели, а ако са - в какво състояние са и с какво време разполагат, за да стигнат до тях. 

Започват да копаят шахта, за да стигнат до миньорите. Първоначално, спасителите не са особено големи оптимисти за крайния успех. 

Миньорите обаче са живи. И чуват машините, които копаят, за да ги достигнат. Успяват да оставят бележка, която скоро ще обиколи целия свят и ще даде толкова много надежда. 

Телевизионните камери, следят развълнувания Себастиан Пинера, който държи лист хартия, на който с червени букви е написано: "Всички 33-ма сме добре в убежището". 

На 700 метра под земята

Ръководителят на групата - Луис Урсуа, който е изключително опитен, разбира каква е сериозността на положението и взима нещата в свои ръце. Събира всички хранителни запаси, с които разполагат миньорите и ги разпредения. 

След като влизат в контакт със спасителите, той успява да обясни на хората от повърхността къде точно се намират, за да могат да съставят детайлна карта на местоположението им.

Скоро, след като вече имат връзка с екипите става ясно, че ще трябва да прекарат месеци в мината. От земята им се изпраща глюкоза, таблетки против обезводняване и лекарства. 

До миньорите е прокопана шахта с дължина 622 метра. Планът е в нея, през спасителна капсула, миньорите да бъдат изведени. 

"Освобождавам ви от смяна"

На 12 октомври се спуска капсулата, която трябва да започне да извежда миньорите. Пътят до "убежището" е един час в едната посока и един час в другата. 

Вечерта преди да започне финалната част на спасителната операция, на миньорите е спуснат аспирин и още лекарства, с които да се подготвят за извеждането. 

Всеки път, когато се очаква от капсулата да излезе миньор, се чува сирена и свети специална сигнализираща лампа. 

Извеждането на всеки един от затрупаните отнема близо два часа. 

Телевизионни камери от целия свят следят излизането от капсулите, щастливите моменти, в които миньорите прегръщат близките си. 

Вторият изваден миньор - Марио Сепулведа подарява на президента Себастиан Пинера камъче от мината.

Последен, на 13 октомври, в 21:55 часа местно време от спасителната капсула излиза Луис Урсуа. Той е бурно аплодиран от спасителните екипи на земята. 

"Освобождавам ви от смяна", му казва президентът. 

Миньорите веднага са откарани в болница, а държавният глава казва, че отговорните за случилото се трябва да понесат отговорност. 

Спасителната акция струва между 10 и 20 милиона долара, а извеждането на миньорите е гледано от близо милиард души по целия свят. 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.