С ветлин Пенков е един от онези млади българи, които могат да имат блестяща кариера във всяка точна на света. Прави докторантура по роботика и изкуствен интелект в университета в Единбург. След това цели две години и половина е част от най-големия стартъп за автономни автомобили във Великобритания.
През септември 2019 година обаче се връща в България.
За потенциала на страната ни, за изкуствения интелект в битката с коронавируса и роботиката – пред Вдъхновените говори Светлин Пенков, съосновател и председател на Българския клъстер за изкуствен интелект.
Когато роботиката избере теб
„Откакто се помня винаги съм искал да правя роботи“, разказва Светлин и си спомня: „По време на гимназиалното ми обучение разбрах, че обожавам математиката, защото е пълна с трудни въпроси!“
Така страстта към трудните казуси изпраща Светлин в Обединеното кралство. „Постепенно, през първите ми университетски години осъзнах, че не само математиката, но и науката е пълна трудни и важни за човечеството въпроси По време на първата ми магистърска степен, инженер по роботика от университета в Рединг, Великобритания, научих изключително много за целия процес на създаване на един робот. От механика, през електроника, до контрол на системи и програмиране от ниско и високо ниво.
Тогава осъзнах, че наистина трудната част е създаването на програми, чрез които роботът да възприема света, да взима решения и да предприема действия. Така се насочих повече към изкуствения интелект и конкретно разработката на методи и алгоритми, които да са приложими върху реални физически роботи. Може да се каже, че роботиката избра мен.“
Пресечна точка
Светлин разяснява каква е пресечната точка между изкуствения интелект и роботиката. „Изкуственият интелект може да бъде разглеждан като ‘съзнанието’ на роботите, но има доста по-дълбока връзка, която също е много важна. За да създадем интелигентен агент, той не само трябва да може да разсъждава, но и да си взаимодейства с околната среда, с обектите и другите агенти около него и да учи от и за тях.
Как едно "съзнание" без тяло ще прави това? Много писатели фантасти поставят този въпрос въвеждайки идеята за съществуване просто като „мозък в буркан“. Това което знаем от множество изследвания в сферата на невронауките е, че взаимодействието с околния свят е ключово за правилното развитие на невронните структури.
Най-трудната част от създаването на нова система, базирана на изкуствен интелект, е да се абстрахирам от всичко, което знам като човек.
За роботите и компютрите една картинка е просто дълга последователност от числа, докато за нас хората, тя е един цял свят с неговите физични закони, причини и следствия и не на последно дори емоции.
Проблемите, които могат да променят човечеството
Един от най-интересните проекти, с които се занимава Светлин е свързан с разработването на автономни автомобили. Той ръководи екип, който изгражда модели на всички участници в пътното движение – автомобили, велосипедисти и пешеходци. Задачата е робо-колата да може за секунди да предвиди какво може да се случи и да предприеме най-безопасното решение, така че да е безопасна за всички в движението.
Днес, робо-колите на Светлин и неговия екип обикалят улиците на Лондон. „Истината е, че все още не сме създали изкуствен интелект, дори не знаем какво точно означава, разяснява Светлин и допълва: „Това за мен и най-вълнуващата част, всеки ден мисля и работя по проблеми, които в дългосрочен план могат наистина да променят човечеството.“
Как науката се включва в борбата с коронавируса
„Тази пандемия ме накара да осъзная, е че това не е нито първата, нито за съжаление последната, криза от световен мащаб, с която трябва да справим“, казва Светлин и споделя: „Но вече разполагаме с технологии и методи, чрез които изключително бързо да взимаме информирани решения, да предприемаме действия, както и да се стремим да избягваме подобни кризи.
Сега е въпрос човечеството да свикне, че трябва да търси решения аргументирани с данни и да използва инструментите, които сме разработили за тази цел. Дори и в момента множество методи базирани на изкуствен интелект се използват за търсенето на ваксина срещу вируса.
Макар и да не си даваме сметка, методи от сферата на изкуствения интелект и машинното обучение вече помагат на света да се справи с пандемията.
За да можем всички да работим онлайн е необходима изключително голямо количество IT инфраструктура, която е немислимо да управляваме и инсталираме ръчно за такъв кратък период, в който всички трябваше да започнем работа вкъщи. Затова множество, обучени върху реална информация алгоритми, се грижат за нашата свързаност и безотказност на всички сайтове и онлайн услуги, с които сме свикнали.
Науката е изкуство
Светлин се завръща обратно в България през 2019 година. Самият той споделя, че за него родината е място, където той може да развива потенциала си. Амбицира се да обедини и другите учени с неговото мислене и става съосновател и председател на Българския клъстер за изкуствен интелект.
Основната му цел в момента е разработката на идея, които да окажат влияние върху начина ни на живот. „Това което ме вдъхновява най-много като инженер е как съвкупността от много прости зависимости може да доведе до система, която да се справя по-добре от нас хората с дадена задача.
Вдъхновява ме създаването на такива системи. Като учен ме вдъхновява ‘откриването’ на тези прости зависимости, чрез които можем да опишем нови феномени от света около нас“.
Светлин казва, че е любопитен и ако реши един труден казус – веднага търси следващия. Вярва, че един от добрите учители са грешките и не се страхува да говори за тях. „Истината е, че науката е изкуство, чрез което се опитваме да обясним света около нас.
Ако, някой реши да пише за мен, искам разкаже за всички неуспешни експерименти, грешни хипотези и дългия процес на търсене необходим за достигане на интересен резултат.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
