Д есислава Петкова, старши социален работник и ръководител на екип във фондация „За нашите деца“, заяви в подкаста „Тройка по никое време“ по радио Витоша, че бедността никога не е самостоятелна причина дете да бъде изведено от семейството си. По думите ѝ зад всяко отнемане стоят комплексни проблеми – липса на родителски капацитет, неразбиране на детските нужди и невъзможност за осигуряване на емоционална, здравна и социална подкрепа.
„Бедността и липсата на пари никога не е сама. Работим с хора с много добър социален статус, които го нямат това разбиране – че детето е нещо, в което трябва да вложиш ресурси и че неговите нужди са доста широко спектърни във всякакви сфери“, каза Петкова.
- Най-тежките случаи – от високоинтелигентни и заможни родители
Петкова подчерта, че най-сложните и травмиращи ситуации, с които се е сблъсквала през 25-годишната си кариера, не идват от крайно бедните семейства, а точно от хора с високо образование и висок обществен статус. „Най-страшните ми случаи са с високоинтелигентни хора, с висок обществен статус. Колкото по-сложна е една личност, толкова повече може да развали нещата, когато тръгне да ги разваля. И има повече възможности.“
- Насилието и неглижирането остават водещ проблем
Социалният работник определи насилието във всичките му форми – физическо, психическо, сексуално и неглижиране – като най-сериозната заплаха за децата в България. „Изоставянето на деца също е насилие. Това е вид насилие, което се нарича неглижиране – да откажеш грижа на дете, което се нуждае от нея“, поясни тя. Петкова призова гражданите да не спират да подават сигнали, независимо от бавната реакция на институциите. „Ако настояваме достатъчно дълго, шансовете на децата се увеличават."
- Родителските конфликти – новата голяма тенденция
През последните години се наблюдава рязко увеличение на случаите, в които разделени родители превръщат детето в инструмент в личния си спор. „През последните години стана много модерно да работим с родителски конфликти – родители, които се разделят и превръщат детето си в оръжие помежду си“, каза Петкова. Тя определи това като форма на насилие с не по-малки дългосрочни последици от физическото малтретиране. „Детето плаща най-много за това.“
- Какво се промени за четвърт век
Петкова работи в социалната сфера от 2000-та година. Според нея за 25 години са постигнати значителни подобрения – закрити са големите домове за деца, лишени от родителска грижа, създадени са центрове от семеен тип, разширени са услугите в общността, въведена е ранна интервенция. „Като се върна преди 20 години – страшно много неща са се случили. Камъните се сменят, бутането продължава“, обобщи тя. Въпреки напредъка условията на труд в отделите „Закрила на детето“ остават изключително тежки, а разбирането на обществото за нуждите на децата – все още недостатъчно.
Фондация „За нашите деца“ е на 33 години и работи основно с деца от 0 до 7 години и техните семейства в София. Организацията управлява комплекс от услуги – от консултации и терапия до център за настаняване от семеен тип за малки деца без родители. Финансира се от държавно делегирани дейности, индивидуални и корпоративни дарения и европейски проекти. Петкова подчерта значението на ранната възраст: „Колкото по-рано инвестираш в едно дете, толкова повече дивиденти показва после.“
