Батман и Робин. Мафиотска държава, ръководена от "алфа куче".
Ако трябва да проверите в "Гугъл" кой е авторът на тези коментари, ясно е не само че не следите историята с "Уикилийкс", но и не наблюдавате Русия. Как тогава стигнахте до тази статия?
Както и да е, ден или два след като "Уикилийкс" "нахлу" в ефира, заедно с роднините на съпругата ми се качихме на експресния влак, за да отидем на летище Домодедово. Няма кой знае какво да се гледа през прозореца на влака, особено ако си минавал разстоянието десетки пъти.
Така че се зазяпах в телевизора, поставен над главата ми. Повечето от нещата ги бях гледал и преди. Реклама, на която поп певци ръмжат като лъвове и тигри, за да насочат вниманието към факта, че губим екзотичната дива природа.
Филми за пътешествия - този път в Бавария. Изумително заснети птици в полет над реки, планини и потоци.
Нескопосан клип предупреждение, който да напомня на хората, че пресичане на ж.п. линии пред летящи влакове може да бъде опасно за здравето.
А след това последва реклама, която не бях гледал. МТС, един от най-популярните мобилни оператори в Русия, прави рекламен клип от три сцени, в който ни информира за големия обхват на роуминга й в цял свят.
Първа сцена: В африканско село цари смут, очевидно хората очакват нападение. Всъщност, млад руснак е нарамил най-хубавото момиче от селото и го отвлича, бягайки пъргаво към равнината.
Втора сцена: Рим. Същият млад руснак обилно се е покрил с пяна и весело се къпе в исторически римски фонтан.
Трета сцена: Нашият млад руски герой е наел скутер и кара водни ски във венециански канал. Приближавайки двама гондолиери, завива към тях, водата ги облива от глава до пети, а той, заливайки се от смях, профучава надолу по канала.
Предполагам, смисълът на рекламата е, че независимо от това колко гадно постъпваш, можеш да звъннеш у дома си, стига да имаш роуминг на МТС.
Какво общо има това с "Уикилийкс", питате вие? Както казах,
тук говорим за имидж.
Със сигурност някой някъде е казал, че имиджът на Русия в чужбина е бил накърнен от изтеклите неотдавна документи. МТС, една от най-големите руски компании, изглежда се гордее с имиджа, който представя в новите си реклами. И това е имиджът на руския турист в чужбина - похитител, осквернител на национални паметници и хулиган, който се присмива на жителите на страните, които посещава.
Смешно ли е? Честно казано, мисля, че Батман и Робин са по-забавни.
Всичко това обаче ми напомня едно мнение, което съм чувал много пъти след появата на т.нар "нова руска драма" в началото на века. "Не мислите ли", са ми казвали някои хора, "че тези ужасни нови руски пиеси за наркомани и пияници и непохватни неудачници са писани нарочно, за да опетнят имиджа на Русия в чужбина? За да оправдаят лошото мнение, което западняците вече имат за Русия?"
Не, не смятам така. Дори и за миг. Точно обратното,
руските политици и бизнесмени често доста успешно опетняват имиджа на страната си, без ничия чужда помощ.
Достатъчно е, например:
- да хвърлиш двама политически опоненти в затвора и да ги държиш там десет или двайсет години, ако не можеш да ги убиеш (бизнесмена Михаил Ходорковски, който излежава осемгодишна присъда затвор и очаква присъда следващата седмица по нови обвинения и адвоката Сергей Магнитски, на когото "позволиха" да почине преди година в затвора);
- да си затвориш очите за убийствата или нападенията срещу журналисти (Анна Политковская и Олег Кашин);
- да уволниш служители на изборна длъжност и да ги замениш с хора от собствената си вътрешна клика (Сергей Собянин, назначен на мястото на бившия кмет на Москва Юрий Лужков).
Или да направиш реклама, която възхвалява хулиганите. Новите руски пиеси, третиращи трудни въпроси, са нещо съвсем различно. Тези творби се опитват да открият онова, което е останало от духовността или е храна за изкуство в морето от съвременни проблеми около нас.
Това е нещо, което добрите писатели правят навсякъде. Това направи и Сара Кейн през 90-те години в Англия. Това прави Съюзан-Лори Паркс днес в Съединените щати.
Вземете "Истина...отвъд полярния кръг" на Юрий Клавдиев, която разказва за група ХИВ-позитивни младежи, стремящи се да създадат един нов свят, в който могат да живеят достойно, дори и ако това означава да обърнат гръб на обществото и да се бият с полицията.
Вземете новата пиеса "Геронтофобия" на Вадим Леванов, която гледах на фестивала на младата драматургия в Любимовка през септември. В нея жена убива възрастни хора, за да ги избави от мизерията - накрая един младеж убива нея, защото е станала по-мекушава.
Вземете "Пияници" на Вячеслав и Михаил Дурненкови, която имаше световна премиера в Лондон миналата година и представя историята на безскрупулни политици, които се опитват да извлекат политически дивиденти като манипулират смятан за мъртъв ветеран от чеченската война.
Тези пиеси не атакуват имиджа на Русия. Те правят това, което винаги са правили добрите писатели: третират сложни проблеми и се опитват да ги обяснят.
А по въпроса
кой наистина представя най-добрия имидж на Русия в света,
мога да ви кажа, че съм пътувал в няколко страни с много различни руски драматурзи. Навсякъде те са посрещани изключително любезно, с уважение и дори с преклонение.
Не знам за учените. Не знам за политиците или бизнесмените. Но внимавайте: след няколко десетилетия, когато се върнем към тези времена, ще видим, че някои от най-добрите, най-свестните и най-впечатляващи представители на руското общество са драматурзите, които са написали всички тези "гадни пиеси".
Източник: themoscowtimes.com / Превод БТА
Последвайте ни
