Египтяните започват от днес изборен маратон, за да излъчат депутати в Народното събрание (еднокамарния парламент на страната) и членове на Шурата (Консултативния съвет на страната).
Изборите са смятани за първата стъпка към обещаната демокрация в Египет, но бяха помрачени от демонстрациите срещу военните управници, потушени със сила, в които загинаха десетки души. Въпреки настояването на протестиращите и опасенията за сигурността на вота, военните не пожелаха да го отложат.
Системата за избиране
на депутатите в парламента и на членовете в Шурата е доста сложна.
От 82 млн. души население в Египет, право на глас имат 40 млн. души. Страната е разделена на 27 губернаторства, които за настоящите избори са разпределени в три групи или зони от по девет губернаторства. Те ще гласуват последователно на двата тура.
От днес (28 ноември) до 11 януари догодина ще се избират 498 членове на Народното събрание. Резултатите от този вот ще станат известни на 13 януари.
10 депутати ще бъдат директно назначени от фелдмаршал Хусеин Тантауи - председателя на Висшия военен съвет, управляващ Египет от падането на Хосни Мубарак досега.
Две трети от депутатите в Народното събрание се избират по пропорционалната система с избирателни листи. Една трета се излъчват на мажоритарен принцип.
Днес изборите за Народно събрание започват в Кайро и в Александрия.
Жителите в тези зони ще имат право да гласуват и утре. Става въпрос за около 17 млн. души.
Вторият тур там ще се състои на 5 декември.
На 14 декември гласуват Суец и Асуан, а на 3 януари Синай и районът в делтата на Нил.
За първи път египтяните, които живеят в чужбина, също ще могат да гласуват.
После, от 29 януари до 11 март, идва ред на изборите за 264 членове на Шурата.
В продължение на трите десетилетия на властване на Хосни Мубарак парламентът беше доминиран от неговата Националнодемократическата партия (НДП). След падането на Мубарак на 11 февруари, НДП беше разформирована.
Очаква се сега на изборите най-добре да се представят ислямистите от "Мюсюлмански братя".
Дълго време това движение беше забранено. След падането на режима на Мубарак, то създаде партия и сега е най-добре организирано. Политическият етикет, под който "Мюсюлманските братя" участват във вота, се нарича Партия на свободата и справедливостта (ПСС).
През октомври в Египет беше създадена и коалиция от малки партии, произлезли от египетската марксистка левица. На изборите блокът се представя под името Коалиция "Революцията продължава" (КРС).
Вниманието привлича още една политическа сила, представляваща либералното течение в Египет и обединяваща 15 партии. Това е Египетският блок (ЕБ). В него попада и партията "Свободни египтяни" на Нагиб Сауирис, коптски християнин и милионер, който стои начело на египетската телекомуникационна империя "Ораском".
В средата на ноември египетското правосъдие разреши в изборите да участват и кандидати от НДП. Те се явяват като независими кандидати или под различни политически етикети.
Засега не е ясно колко ще продължи мандатът на новия парламент.
По закон той трябва да е пет години. Това Народно събрание обаче може да се окаже преходно и да функционира до приемането на нова конституция на страната.
Висшият военен съвет на Египет обеща под натиска на демонстрантите, че ще има и президентски избори до края на юни 2012 г.
Сложната изборна система, протестите срещу военните управници и предупрежденията на генералите, че няма да се поддадат на натиска помрачиха онова, което трябваше да бъде първият демократичен вот в страната след падането на режима на Хосни Мубарак, коментира "Ню Йорк таймс".
Египет гласува на фона на една
невъзможна ситуация,
в която трите членове на голямото египетско семейство – хунтата, протестиращите и "Мюсюлманските братя", показват, че не могат да съжителстват заедно, отбелязва френският вестник "Фигаро". Изходът от тази сложна игра, в която са замесени тези три сили, остава неизвестен. Изборният процес е само един от неговите аспекти, допълва изданието.
Британският "Гардиън" пише, че войнствените либерали, които изиграха главна роля в свалянето на режима на Хосни Мубарак, сега остават на заден план, засенчени от военните управници и ислямистите.
Египет гласува, но заплашен от военните по същия начин и със същия тон, както заплашваше едно време и Хосни Мубарак, посочва вестник "Индипендънт".
Народните протести срещу египетските генерали очевидно се провалят, защото в навечерието на изборите хунтата и "Мюсюлманските братя", за които се твърди, че ще спечелят най-много гласове на вота, обединиха силите си, за да атакуват продемократичните демонстранти и да ги принизят до средство на чужди заговорници за дестабилизиране на страната, отбелязва друг британски вестник - "Дейли телеграф".
