Бунтовете в Тунис и Египет са "признак за ислямското пробуждане" в света, заяви днес ръководителят и духовен лидер на Иран аятолах Али Хаменей.
Днешните събития в Северна Африка, Египет, Тунис и други страни имат особено значение за иранския народ, който тези дни отбелязва 32-годишнината от ислямската революция, заяви Хаменей на традиционната петъчна молитва в Техеранския университет.
Другите народи ни гледат и за тях най-важното постижение на иранската революция е нашата независимост и съпротива срещу врага, добави аятолахът, цитиран от АФП.
Хаменей обвини
Мубарак, че бил "слуга на ционистите
и на САЩ" и "враг на
свободата в продължение на 30 години".
По думите му ако народното движение в Египет се увенчае с успех, това ще бъде съкрушително поражение за САЩ, както и за Израел, който според него се страхува от събитията в Египет, защото те представляват най-сериозна заплаха за него.
Хаменей определи
ставащото в Египет като отглас от
ислямската революция в Иран
от 1979 г., с която бе свалена монархията, и призова египетския народ да продължи бунта си до установяването на "народна власт, основана на религията".
В разпространената от държавната телевизия декларация на външното министерство пък се съдържа призив "към народите и правителствата по света остро да осъдят израелската и американската намеса, за да бъде отклонено търсещото справедливост движение в Египет от неговата цел чрез разпалване на контрареволюция с използването на гамени".
Министерството изрази подкрепа за протестите и ги определи като "появата на истински независим ислямски Близък изток".
В декларацията Иран предупреждава, че "всяка съпротива срещу движението на египетския народ ще предизвика гнева и омразата на всички мюсюлмани по света".
Отношенията между Техеран и режима на египетския президент Хосни Мубарак са обтегнати след ислямската революция в Иран и признаването на държавата Израел от Египет. Двете страни не поддържат дипломатически отношения. Според местни наблюдатели, цитирани от Ройтерс, Техеран се надява да засили влиянието си в Египет след падането на сегашния режим.
АП съобщи, че за да призоват мюсюлманите да се присъединят към демонстрантите,
войнствени ислямисти използват интернет,
като не "изпускат шанса" да свалят Хосни Мубарак и да поемат властта в Египет.
Един от основателите на екстремистката групировка "Ислямски джихад" в Египет, Сарват Салах Шехата, също призова сънародниците си да продължат "битката срещу Фараона (прякора на Мубарак) и неговата прогнила партия".
Апелите в
ислямистките сайтове са да бъде подкрепено движението
"Мюсюлмански
братя", най-голямата
опозиционна група в страната, която официално е забранена в Египет. Братството обаче се стреми да не изпъква
като движеща сила на протестите. То обяви, че
няма амбиции към президентския
пост
в страната и няма да участва в изборите за държавен глава.
Последният
египетски крал Фуад II също няма апетити
към властта. Той заяви, че няма да се
бори за възстановяване на монархията
в Египет, дори ако тя е конституционна.
Принц Ахмед Фуад бе провъзгласен за крал на Египет на шестмесечна възраст през лятото на 1952 г., след абдикацията на баща му Фарук I, последвала египетската революция. На следващия ден след възкачването му на престола кралското семейство избяга от страната. След 11 месеца монархията в Египет бе премахната и страната бе провъзгласена за република.
Генералният секретар на Арабската лига Амр Муса обаче заяви, че не изключва възможността да се кандидатира за президентския пост. Той обаче подчерта, че според него Мубарак трябва да остане на власт до края на август, когато приключва мандатът му.
