Как ще е в Египет - като в Иран или Румъния?

Д�а �ато привържениците на опозицията в Египет се готвят за нови шествия в днешния, обявен от тях за "последен ден на Мубарак", политическите коментатори в британски и американски вестници усилено обсъждат вариантите за развитие на събитията в обхванатата от масови протести страна.

Със засилването на несигурността в Египет анализаторите се обръщат към историята, за да търсят паралели, отбелязва Глен Кеслър във в. "Вашингтон пост".

Дали народният бунт ще изведе на власт ислямистко движение или нов диктатор? Или и двете?

Кеслър прави прогнози за три възможни сценария - иранската революция от 1979 г., преходът в Индонезия след свалянето на Сухарто през 1998 г. и румънската революция през 1989 г.

Иранският вариант

Подобно на Хосни Мубарак, иранският шах Мохамед Реза Пахлави беше колона на американското влияние в Близкия изток и поддържаше отношения с Израел. Подходът му към управлението беше подчертано светски.

След като беше свален с народна революция обаче, властта бе завзета от теократична клика, начело с престоялия дълги години в изгнание аятолах Рухола Хомейни.

Тя задуши революционното движение, първоначално оглавено от студенти и умерени опозиционери, отбелязва Глен Кеслър.

Ситуацията в Египет обаче не е напълно идентична, смята анализаторът. Днес няма египетски духовен или религиозен водач, който да живее в изгнание и да очаква триумфалното си завръщане в Кайро.

Въпреки това мнозина са обезпокоени от възможността "Мюсюлмански братя", проислямско движение и де факто най-голямата опозиционна сила в страната, което бе забранено от режима на Мубарак, да яхне вълната на революцията и да завземе властта.

Индонезийският вариант е по-реалистичен

смята Кеслър. През 1998 г. 32-годишното авторитарно управление на президента Сухарто приключи. Той също беше верен съюзник на САЩ и Белият дом искрено се страхуваше да не бъде свален.

В крайна сметка обаче най-многолюдната мюсюлманска страна премина през дълъг и хаотичен преход към демокрация - и остана ключов партньор на американците.

"Вашингтон пост" цитира експерти от фондацията "Карнеги" и правозащитната организация "Хюман райтс уоч", според които индонезийският модел е по-вероятният път за развитие пред Египет, тъй като страната също има традиции в светското управление, силна армия, която (поне засега) отказва да действа срещу демонстрантите, както и комбинация от младежи и представители на гражданското общество, които ръководят протестите.

Изданието посочва като възможен вариант за развитие и

Моделът на румънската революция от 1989 г.,

при която революционерите свалиха (и убиха) Николае Чаушеску, но в рамките на няколко месеца комунистическият и военният елит успяха да гарантират оцеляването си, като номинираха за президент бивш съюзник на диктатора, който спечели 85% от гласовете на изборите през май 1990 г.

В крайна сметка демокрацията в Румъния беше спасена, тъй като Букурещ искаше да стане член на НАТО и ЕС. Пред Египет обаче няма подобни стимули, отбелязва Кеслър.

Иранският вариант на развитие на събитията предизвиква основателни страхове в Израел, отбелязва "Файненшъл таймс".

Ислямската революция беше стратегически кошмар за еврейската държава. Израел загуби най-близкия си съюзник в региона и на негово място получи непримирим враг в лицето на Ислямската република.

Последните две войни на Израел - срещу "Хизбула" в Ливан през 2006 г. и срещу "Хамас" в ивицата Газа през 2009 г., бяха водени срещу движения, подкрепяни, снабдявани и обучавани от Техеран.

Още по-заплашителна за Израел е иранската ядрена програма, която, в случай че доведе до създаването на ядрено оръжие, би представлявала заплаха за съществуването му.

Все пак разликите в събитията в Иран през 1979 г. и днешните размирици в Египет са много повече от сходствата, смята "Файненшъл таймс".

Според повечето анализатори шансовете ислямистите да грабнат юздите на властта в Египет са малки, а и малцина вярват, че бъдещата власт, какъвто и да бъде нейният състав, ще има особен интерес да се противопоставя на Израел и могъщия му съюзник САЩ.

"Мюсюлмански братя" обяви днес, че няма амбиции към президентския пост

в Египет и няма да участва в изборите за държавен глава. Това заявил според телевизия "Ал Джазира" Мохамед ал Белтаги от ръководството на движението.

Според западни анализатори ислямистите се ползват с подкрепата на поне 30% от египетските избиратели. Организацията е официално забранена в Египет, но нейни членове са депутати в парламента в качеството си на "независими".

Братството е организирано, дисциплинирано и се ползва с широка подкрепа. През 2005 г. то спечели около 20% от местата в парламента.

В страна, в която светската демократична опозиция е слаба и разединена след десетилетия на преследване, едно проислямско движение, което може да привлече 1/3 от гласовете, държи ключа към управлението, предупреждава Чарлз Кротхамър във "Вашингтон пост".

Той например смята, че ако на мястото на Мубарак на президентския пост застане Мохамед ел Барадеи, това би било "катастрофално", тъй като шеф на Международната агенция за атомна енергия той е имал "най-големи заслуги за това Иран да получи възможност да се сдобие с атомна бомба, след като прикриваше моллите в продължение на години".

В момента Ел Барадеи е натоварен с мисията да бъде представител на обединената опозиция, в която влизат и "Мюсюлмански братя".

Ел Барадеи няма своя база от избиратели, няма политическа основа,

няма никаква политическа история в Египет, припомня Кротхамър. Според него това ще го превърне в "марионетка на ислямистите, които ще се отърват от него в момента, в който спрат да изпитват нужда от космополитно лице за пред света".

Кротхамър припомня, че армията е най-стабилната и важна институция в Египет, прозападно ориентирана и подозрителна към братството. Тя се ползва с уважение, носейки славата на Движението на свободните офицери от 1952 г., което свали монархията, и на войната през октомври 1973 г. срещу Израел, която върна на Египет гордостта, заедно със Синайския полуостров.

"Армията е най-добрият локомотив, който може да изведе Египет към демократични избори през следващите месеци. Ако военните решат да пожертват Мубарак (като го изпратят в изгнание), за да задоволят опозицията - така да бъде", заключава "Вашингтон пост".

Вчера друг представител на "Мюсюлмански братя" заяви в интервю за Си Ен Ен, че организацията "не е длъжна да спазва мирния договор с Израел", ако влезе в структурите на властта в Египет, включително в правителството, припомня ИТАР-ТАСС. По думите му "съдбата на мирния договор ще бъде решена от парламента".