Лицето на размириците в Близкия изток: младите искат работа

Само няколко дни преди да избяга от Тунис, преминалият към отбрана лидер Бен Али застана пред националната телевизия, за да обещае 300 хил. нови работни места през следващата година.

Египетският президент Хосни Мубарак направи почти същото в събота, когато размириците бяха обхванали Кайро и другите градове. Той предложи повече икономически възможности за страната, в която половината от хората живеят с по-малко от два долара на ден.

Обещанията, дадени под обсада, имат и друго сходство: признанието, че безпрецедентният гняв на арабските улици е по същество изблик на

отдавна зреещото недоволство от десетилетията на икономическо неравенство,

което облагодетелстваше политическия елит, а пренебрегваше мнозина други.

Учудващо бързото развитие на събитията в Египет - по-малко от два месеца след първите протести в Тунис - показа колко разклатени са системите, използвани от някои арабски режими за запазване на властта от 80-те години и отпреди това. Страхотната някога смесица от икономическо връзкарство и твърда политика, за която понякога властите казваха, че е необходима заради борбата срещу ислямистите и евентуално срещу израелските шпиони, сега е подложена на сериозно изпитание от страна на обществата, които отхвърлят старата матрица.

Мубарак и другите арабски ръководители трябва само да погледнат както става по улиците на Кайро - град с население от 18 млн. души, над половината от които са

под 30 години и вече не са удовлетворени от това да станат скромни държавни служители,

а имат по-големи претенции.

Един демонстрант в Кайро развяваше университетската си диплома сред облаците сълзотворен газ и скандираше нещо, което най-добре обобщава с една дума комплексността на вълната от размирици: "Работа!".

"Те гледат на нас с пренебрежение и не усещат нашето отчаяние - казва друг протестиращ, строителният работник Садат Абдел Салам. - Това е въстание на народа и ние няма да замълчим отново."

От самото начало на протестите се говори за икономическата несправедливост. "Режимите и лидерите са тези, които са под обстрел, но

тук наистина става дума за отчаяние пред бъдещето -

казва Сами Алфарадж, директор на кувейтския Център за стратегически проучвания. - Сред лицата на протестите са млад мъж с университетска степен, който не може да си намери работа, или майка, която трудно изхранва семейството си."

Тунизийския бунт, отстранил Зин ал Абидин бен Али, пламна, след като бедстващ 26-годишен абсолвент на университет се самозапали през декември, след като полицията конфискува неговата количка с плодове и зеленчуци. Примерът му бързо бе последван в Египет, Йемен и в други страни.

В Йемен, най-бедната страна на Арабския полуостров, спорадичните размирици принудиха президента Али Абдула Салех да направи бързи икономически отстъпки, включително да намали подоходните данъци наполовина и да установи контрол върху цените на храните и основните стоки.

В петък в Йордания хиляди демонстранти задръстиха улиците с искане за оставка на премиера Самир Рифаи и призиви за мерки за контрол върху растящите цени и безработицата. Мнозина скандираха: "Рифаи, махни се, цените са под обстрел, както и йорданците".

Крал Абдула II също се опита да охлади страстите с обещание за реформи, а премиерът обяви пакет от 550 млн. долара допълнителни субсидии за горивата и основни продукти като ориз, захар, живи животни и природен газ за битови нужди. (На 1 февруари Рифаи беше сменен, бел. ред.)

Факторът, който поддържа пламъците,

 е един и същ в целия арабски свят: това са младежите, разширяващата се средна класа, която иска повече възможности и достъп до уебсайтове и чуждестранни телевизии като "Ал Джазира", която подкопа държавния монопол върху медиите.

Няма ясни признаци дали ще избухнат още протести.

Авторитарният режим в Сирия осъществява пълен контрол и прави постепенни стъпки за отваряне на своята икономика. Управниците в богатите държави от Персийския залив са в изгодното положение да властват над относително малобройно население, което в повечето случаи се ползват от щедри държавни облаги и подаръци. Емирът на Кувейт например обеща този месец по хиляда динара (около. 3560 долара) и купони за безплатна храна за всеки гражданин по повод няколко годишнини, включително от оглавяваната от САЩ военна намеса, която прогони иракската армия на Саддам Хюсеин през 1991 г.

Но в Северна Африка се шири недоволство. Миналия месец силите за сигурност в Алжир влязоха в сблъсъци с активисти на опозицията по време на митинг, вдъхновен явно от събитията в Тунис. В Мавритания един бизнесмен загина, след като се самозапали в знак на протест срещу правителството.

Проправителственият вестник "Нешънъл" от Абу Даби публикува интервюта с четирима мъже от близкоизточни страни, които описват трудностите си в търсене на работа. Един 33-годишен сириец със степен по английска литература от Дамаския университет се оплаква, че не може да си намери работа като учител и че няма средства да се ожени.

"Чувствам се като в пиесата на Самюел Бекет "В очакване на Годо", която изучавах в университета - казва Халед Капун. - Тая надежда, че утре ще се появи работа."

Даже някои високопоставени арабски служители проявяват необичайна прямота след катаклизмите в Тунис. Миналия месец ръководителят на Арабската лига предупреди, че

"арабската душа е опустошена от бедността, безработицата и общата рецесия".

"Тунизийската революция не е далеч от нас - каза Амр Муса във встъпителното си слово пред 20 арабски лидери и други представители на страни от Арабската лига в египетския курорт Шарм ел Шейх. - Арабските граждани изпаднаха в безпрецедентно състояние на гняв и отчаяние."

Египтянинът Муса призова за арабски "ренесанс", който да създаде работни места и да излекува недъзите в обществото.

Но на Световния икономически форум в Давос някои експерти казаха, че в региона трябва да се извърши образователна реформа, за да бъде изместен акцентът от държавните работни места към по-динамичните изисквания на частния сектор.

"Много хора имат дипломи, но нямат набор от умения",

каза миналата седмица Масуд Ахмед, директор на отдела за Близкия изток и Азия на Международния валутен фонд.

"Недостигащият ресурс е талантът", съгласи се с него Омар Алганим, изтъкнат бизнесмен от Персийския залив.