К иев готви иск за 80 млрд. долара към Москва, съобщи украинският правосъден министър Павел Петренко.
Според Петренко на толкова възлизат средствата в твърда валута в Държавната банка на СССР, които след 1 януари 1992 г. останали на разположение на Русия.
Киев ще претендира и за недвижимите имоти на бившия СССР зад граница, където са били настанени дипломатическите представителства и са били обща собственост на държавите в СССР.
Мярката изглежда е отговор на национализацията, обявена в Крим
след провеждането на референдума, на който с огромно мнозинство местните жители избраха автономната републиката да излезе от състава на Украйна и да се присъедини към Руската федерация.
Кримските власти обявиха за собственост на републиката всички държавни предприятия, досега собственост на Украйна.
Франция отложи планираното за днес посещение в Москва на своите министри на външните работи и на отбраната Лоран Фабиюс и Жан-Ив льо Дриан и
може да анулира сделка за продажба на военни кораби на Русия,
предаде Ройтерс. Визитата бе отсрочена малко след като руският президент Владимир Путин подписа указ за признаване на Крим за независима държава, съобщи източник от руското министерство на външните работи.
Представител на френските власти потвърди това решение. За момента не е предложена нова дата за посещението, което бе предвидена в рамките на редовните срещи на руските и френските министри на външните работи и на отбраната за обсъждане на въпроса в областта на сигурността.
В интервю за френската телевизия "Франс 2"
Лоран Фабиюс определи украинската криза като най-тежката след края на Студената война.
В същото време той призова за намаляване на напрежението на ситуацията чрез диалог.
Франция може да отмени подписания през 2011 г. договор за доставка на Русия на два военнодесантни кораба "Мистрал" за 1,2 млрд. евро, даде да се разбере Фабиюс.
В събота френският президент Франсоа Оланд предупреди, че страната му ще преразгледа военното си сътрудничество с Москва в рамките на третия кръг от санкциите срещу нея, ако тя не преразгледа позицията си за Украйна.
Фабиюс обяви, че
Великобритания обмисля да замрази активите на руските олигарси в Лондон.
Ако Русия изпрати войски в Източна Украйна, ще бъде необходим отговор, отбеляза френският външен министър.
"След определена точка ще има реакция, включително със сила. Украйна вече мобилизира известен брой хора и ние не можем да позволим на Русия да си прави каквото си поиска", подчерта Фабиюс.
За Великобритания и нейните съюзници Крим си остава част от Украйна,
даде да се разбере британският министър на външните работи Уилям Хейг, цитиран от ИТАР-ТАСС.
В изявление, поместено късно вечерта на сайта на британското външно министерство, Хейг подчерта, че Лондон "осъжда възможно най-твърдо явното пренебрегване от страна на Русия на суверенитета и териториалната цялост на Украйна".
"Свидетели сме на ясен опит за постилане на пътя за
анексиране на част от суверенната територия на на независима европейска държава
по пътя на военната сила и един незаконен и нелегитимен референдум", предупреди той, след като руският президент Владимир Путин издаде указ за признаване на независимостта на Крим.
Британският външен министър призова за пореден път Москва да започне диалог с новите украински власти и международната общност с цел намиране на изход от сегашната криза по пътя на дипломацията и в съответствие с международното право, а не да изостря ситуацията посредством "по-нататъшни едностранни и провокативни действия".
Япония изрази съжаление по повод решението на Русия да признае независимостта на украинската автономна република Крим и обяви, че налага санкции срещу Москва, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на изявление на японското министерство на външните работи.
По-конкретно
Токио прекрати консултациите за облекчаване на визовия режим за руските граждани
и замрази процеса на започване на преговори за сключване на три споразумения с Руската федерация – за сътрудничество в областта на инвестициите и усвояването на Космоса и за предотвратяване на опасна военна дейност.
Япония обяви тези санкции ден след като САЩ и ЕС предприеха наказателни мерки срещу представители на руските и кримските власти, включващи замразяване на активите и забрана за пътуване.
Токио призова Руската федерация да спазва строго международното право, да уважава целостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, да оттегли решението си да признае независимостта на Крим и да не присъединява украинската автономна република.
Япония освен това изрази безпокойство по повод засилването на напрежението в Източна Украйна.
Ако спрямо кримските татари бъде употребено насилие,
Турция ще затвори Босфора за руски плавателни съдове.
Това е заявил турският премиер Реджеп Тайип Ердоган в разговор по телефона с руския президент, твърди турски дипломатически източник.
По-рано Ердоган и лидерът на кримските татари Мустафа Джемилев са обсъдили заплахата за татарите във връзка с фактическата анексия на Крим от Москва чрез проведения там референдум.
Ердоган заяви, че Турция няма да признае референдума в Крим, при който близо 97% от избирателите избраха присъединяване към Русия.
"Турция иска териториалната цялост на Украйна да бъде запазена. Ако НАТО вземе решение по този въпрос, Турция със сигурност ще се придържа към него", казал турският премиер.
Кипърският министър на външните работи Йоанис Касулидис
се обяви против налагането на санкции на Русия от страна на ЕС.
Според него тази стъпка може да има негативни последици за икономиките на страните от ЕС.
След края на Студената война икономиките на европейските страни са взаимнозависими и всички тези държави установиха "специални отношения" с Русия, отбеляза той.
Кипърският външен министър се обяви против всички мерки, "които на практика ще накажат нас и нашите икономики". Ако ЕС въведе нови санкции срещу Русия, то те не бива да нанасят тежки щети на икономиките на страните членки на ЕС, сред които има такива, като Кипър, които се намират под действието на програми за финансова помощ, подчерта Касулидис.
