ЕС и САЩ: Референдумът за Крим е незаконен, готвим санкции

Е вропейската комисия, Европейския съвет и САЩ препотвърдиха позициите си, че референдумът за отделяне на Крим от Украйна е незаконен, резултатите от него няма да бъдат признати и вероятно ще последват санкции.

В съвместна декларация председателите на ЕК и на ЕС –

Жозе Барозу и Херман ван Ромпой, повториха становището на държавните и правителствените ръководители от ЕС,

че референдумът е противоконституционен. Според текста решението на украинската криза трябва да бъде постигнато при отчитането на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, в рамките на националната конституция и по международните стандарти. Единствено общата работа чрез процеса на дипломацията, включително с преки преговори между правителствата на Украйна и на Русия, могат да доведат до решение. ЕС ще продължи да следва тези цели по всички налични канали, се добавя в съвместната позиция.

Барозу и Ромпой отново осъдиха непредизвиканото нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на Украйна и призоваха Русия да изтегли въоръжените си сили до числеността им преди настъпването на кризата, като руските военни да останат в рамките на казармите.

ЕС се подготвя да даде отговор на референдума и изглежда твърдо решен да санкционира руските ръководители,

без обаче да посяга на държавното ръководство, за да остави врата отворена за диалог с Москва, коментира АФП. Очаква се европейците да реагират бързо, още утре сутрин, тъй като техните министри на външните работи се събират в Брюксел в 9,30 ч. местно време (10,30 ч. наше време) на редовно месечно заседание.

Определяйки вота като „псевдо-консултация“, френският президент Франсоа Оланд вчера уточни, че ако в понеделник напрежението не отслабне, „ще бъдат използвани санкции“ за които са се разбрали ръководителите от ЕС на извънредната им среща за Украйна на 6 март. Досега по-скоро колеблив, Лондон също посочи, че е време ЕС да приеме по-строги рестриктивни мерки, по думите на ръководителя на британската дипломация Уилям Хейг.

„Русия досега блокира всеки вариант за изход от кризата, всеки напредък към намаляване на напрежението и, както изглежда, иска да създаде ситуация, която да не можем да приемем“, посочи и германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер.

В случай, че кризата се задълбочи, ЕС планира да деблокира

трето ниво санкции, определяни като причиняващи по-големи щети на Москва,

тъй като са свързани с икономическите и търговските отношения. Икономическите среди, най-вече в Германия, изразяват публично безпокойството си от такива санкции, тъй като Русия е третият търговски партньор на ЕС.

Съединените щати също предвиждат да повишат тона. Още в петък държавният секретар Джон Кери обяви, че „ако референдумът се състои, ще има санкции“.

Веднага след излизането на първите резултати от референдума, Белият дом обяви, че ги отхвърля и определя действията на Русия като опасни и дестабилизиращи, предаде Ройтерс. Според американското президентство Русия ще бъде изправена пред „все по-висока цена“ заради военната интервенция и нарушаването на международното право. „Отдавна са отминали дните, когато светът спокойно ще стои безучастен, докато някоя страна със сила завладява територията на друга страна“, се казва в съобщението.

По-рано днес в телефонен разговор с руския външен министър Сергей Лавров

Кери е заявил, че САЩ няма да приемат резултатите от кримския референдум

и продължават да призовават Москва за политическо решение, съобщи високопоставен служител на Държавния департамент, цитиран от Ройтерс.

Служителят заяви, че Кери е призовал Русия да подкрепи конституционна реформа в Украйна, която би защитила правата на малцинствата като рускоезичното население в Крим. Кери също така е казал, че Русия трябва да изтегли силите си в техните бази. Изразил е силни притеснения относно вчерашните руски военни действия в украинската Херсонска област, както и от продължаващите провокации в Източна Украйна, заяви служителят.

В съобщение на руското външно министерство се казва, че Лавров и Кери са се споразумели днес

да търсят решение на кризата в Украйна, като окуражат извършването на конституционни реформи.

В съобщението не се посочва за какви реформи става дума, а само се казва, че те „трябва да държат сметка за интересите на всички региони в Украйна“, допълва Ройтерс.

Във втория за последните два дни телефонен разговор между двамата Лавров призовал също Кери да използва влиянието на САЩ и да накара властите в Киев да спрат „масовото беззаконие“ срещу рускоезичното население.

По-рано днес Белият дом обяви, че ако руският президент Владимир Путин не отстъпи за Крим, ще понесе

санкции от Запада, които ще навредят на руската икономика и ще намалят влиянието на Москва в света.

Старши президентският съветник Дан Пфайфър заяви, че приоритет на администрацията на президента Барак Обама е да подкрепи новото правителство в Украйна по всякакъв възможен начин.

„Президентът Путин има избор за това, което смята да прави там. Или да продължи по-нататъшното си изолиране, да навреди още повече на икономиката, да намали влиянието на страната си в света, или да направи правилния избор“, заяви Пфайфър по телевизия Ен Би Си.

Членове на американския Конгрес изразиха готовност да наложат строги санкции срещу руските лидери. „Президентът Путин е започнал опасна игра на руска рулетка и аз смятам, че САЩ и Западът трябва да бъдат много ясни в отговора си, за да може той да прецени колко далече да стигне“, коментира сенаторът демократ Робърт Менендес, председател на сенатската комисия по външните работи. Сенаторът републиканец от същата комисия Боб Коркър заяви, че САЩ и Европа навлизат в решителен момент в историята на отношенията си с Русия. “Путин ще продължи да върши това. Той го направи в Грузия преди няколко години. Посегна на Крим и ще продължи да посяга и на други места, ако ние на покажем решимостта си“.