Н апрежението, което се наблюдаваше през последните дни в Херсонска област и Крим, се е понижило, заяви зам.-генералният секретар на ООН Ян Елиасон, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Същевременно той констатира, че
ситуацията в този район остава несигурна
и призова всички страни да проявяват сдържаност.
"Напрежението на границата изглежда е намаляло. Разбира се, ситуацията остава несигурна. Имаше инциденти, които можеше да свършат много лошо, но, за щастие, това не се случи", отбеляза Елиасон на брифинг в Киев.
Той каза, че през последните три дни е провел множество срещи в украинската столица, включително с новите власти и с дипломати от други страни.
Елиасон спомена също за
инцидента със специалния пратеник на ООН в Крим Робърт Сери, който за кратко бе задържан от неизвестни въоръжени лица
на връщане от военната база в Симферопол. Зам.-генералният секретар не уточни от кого е бил задържан емисарят, а посочи само, че става дума за "група от 10-15 човека". Сери напусна полуострова и продължава работата си в Киев.
САЩ смятат, че пристигането в Крим на наблюдатели на ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ще позволи да бъде намерен изход за ситуацията в Украйна, заяви пред журналисти говорителят на Белия дом Джей Карни.
"За Русия по-лекият изход се състои в това да подкрепи пристигането в Крим на наблюдатели от ООН или ОССЕ, които биха могли да дадат независима оценка на ситуацията на място, да преценят положението на етническите руснаци и да удостоверят, че правата им за защитени", заяви той.
"Ние много ясно сме казвали, че правителството на Украйна трябва да осигури защитата на правата на всички украински граждани", допълни Карни.
Представителят на Белия дом изрази надежда, че Москва ще се възползва от тази възможност.
Френският външен министър Лоран Фабиюс също допусна, че
е възможно "в близките дни да бъде намерен изход от ситуацията" в Украйна,
съобщи ИТАР-ТАСС. Той заяви това след края на срещата в Париж на външните министри на Русия, САЩ, Германия, Великобритания, Полша и върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън.
"Работата продължи цял ден", каза Фабиюс.
"За първи път от началото на кризата в Украйна успяхме да осигурим среща в Париж на външния министър на Русия, държавния секретар на САЩ, украинския външен министър и европейски колеги. Договорихме се да продължим преговорите и да се постараем да постигнем мирно уреждане на кризата", посочи министърът.
"Работата ще продължи в Рим, предстоят интензивни консултации. Възможно е в следващите дни да успеем да намерим изход от кризисната ситуация", добави той.
Същевременно
ЕС съобщи, че замразява авоарите на 18 души, заподозрени в злоупотреби с украински държавни средства.
В групата е и сваленият президент Виктор Янукович, който избяга от Киев миналия месец, съобщава ДПА.
Вчера Великобритания също замрази авоарите на 18 украинци, заподозрени в злоупотреби с украински държавни средства, а миналата седмица подобна мярка беше приета от Австрия, Швейцария и Лихтенщайн.
Ройтерс посочва, че не е ясно във всички изброени държави става дума за едни и същи 18 души.
Европейският съвет ще заседава днес извънредно
с единствена точка в дневния ред – обсъждане на обстановката в Украйна. Това ще бъде първото за годината заседание на държавните и правителствените ръководители от ЕС.
Очаква се преди началото на заседанието те да се срещнат с украинския премиер Арсений Яценюк. Предвижда се срещата на европейските ръководители да продължи около пет часа, в които да бъде постигнато решение за начините, по които ЕС да подпомогне успокояването на обстановката в Украйна.
В навечерието на днешната среща Европейската комисия изготви предложение за предоставянето на над 11 млрд. евро помощ за Киев. Сред предложените от комисията мерки са също укрепването на украинската икономика, подпомагането на политическите реформи, инвестиции в газопреносната мрежа, облекчаването на визовия режим за украински граждани.
Председателят на Европейския парламент и водачите на политическите групи в ЕП също ще разговарят днес с Яценюк. Украинският премиер ще бъде приет следобед и от генералния секретар на НАТО.
Бившият премиер на Украйна Юлия Тимошенко заяви, че
Западът трябва да засили натиска над Русия, за да я накара да изтегли войските си от Крим,
предаде Асошиейтед прес. Две седмици след освобождаването си от затвора 53-годишната Тимошенко заяви, че Украйна не трябва да прави никакви компромиси, за да успокои Русия.
"Ние смятаме, че агресорът трябва да напусне без никакви условия", заяви тя за АП.
Тимошенко, чиято присъда беше смятана от Запада за политически мотивирана, посочи, че всякакви преговори за бъдещето на Украйна трябва да бъдат водени пряко със САЩ, Великобритания и Русия, които подписаха споразумение през 1994 г., гарантиращо сигурността на Украйна.
Западът трябва да направи "всичко, което би спряло агресора", подчерта Тимошенко.
