Д ействията на Русия спрямо Украйна изглежда накараха НАТО да се активизира в Източна Европа.
Румънският в. „Гъндул“ съобщава, че
НАТО подготвя план за засилване на сигурността в страните от източната част на Алианса,
включително в Румъния. В обща декларация, приета вчера в Брюксел, външните министри на страните от НАТО са упълномощили военното крило на Алианса да изготви през следващите седмици план за засилване на колективната отбранителна способност и за обезкуражаване на евентуални провокации от страна на Русия.
Според официален представител на НАТО обмисляните мерки предвиждат преместване за неопределен период на военни мощности (въздушни, военноморски и сухопътни, техника и персонал), увеличаване на броя на военните учения, ревизиране на силите за бърз отговор на НАТО и др. Изданието посочва, че възможността за предислоциране на военни ефективи на НАТО в Румъния е била потвърдена и от министъра на външните работи Титус Корлъцян.
Вестник „Котидианул“ припомня, че САЩ поискаха увеличаване на военното си присъствие в Румъния с още 600 военнослужещи и самолети. След разполагането на тези елементи общият брой на американските военни в Румъния ще достигне максимум 1600 души.
България е обезпокоена от увеличаването на броя на руските разузнавателни полети. Властите в България съобщават за значително нарастване на броя на разузнавателните полети, извършвани от самолети на руската армия в близост до въздушното ѝ пространство, посочва в. „Адевърул“, цитирайки изявление на министъра на отбраната Ангел Найденов. Същевременно президентът Росен Плевнелиев споменава, че сега български изтребители Миг-29 са вдигани по три пъти седмично в сравнение с два-три пъти годишно преди. „В момента един руски самолет предизвиква вдигането на два румънски самолета, два български и един турски, което е доста неефективно“, посочва българският държавен глава, цитиран от Ройтерс.
Онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ пък пише за
поверителен документ на НАТО, който разкрива план за засилване влиянието на Алианса на изток, най-вече Армения, Азербайджан и Молдова
Планът, изложен върху седем страници, засяга серия от практически мерки за засилване на контактите на НАТО с тези държави. В рамките на краткосрочната цел за „насърчаване на стабилността в Източна Европа в актуалния контекст“ се планира да бъдат насърчени страните от региона
да повишат съвместимостта на своите армии с тези на Алианса
чрез съвместни военни учения и обучение на персонала. Трите страни ще бъдат окуражени да се включат в проектите на НАТО за „интелигентна отбрана“ като например присъединяването им към организираната от страните членки на Северноатлантическия пакт съвместна охрана на балтийското въздушно пространство.
За всяка от трите страни са предвидени
индивидуални помощни мерки.
В Молдова ще се увеличи видимостта на НАТО включително чрез изпращане в столицата Кишинев на офицер за свръзка с Алианса. Обсъжда се и участието на Молдова в силите за бързо реагиране на НАТО. С Азербайджан се предвижда преди всичко засилване на сътрудничеството в областта на кибернетичната и енергийната сигурност. В Армения първостепенна задача е обучението на армията.
Страните членки на НАТО декларират, че „се ангажират с опазването на териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Молдова, Азербайджан и Армения“.
„Сигналът към Русия е ясен:
НАТО няма да допусне Москва да опита да накърни територията на друга държава след Украйна“, коментира „Шпигел“.
Вчерашното решение на НАТО да прекрати сътрудничеството с Русия се коментира твърде сдържано в западната преса.
Германският „Зюддойче цайтунг“ коментира в заглавие, че
НАТО вече възприема Русия като противник.
Изданието съобщава, че до края на април ще бъде изработен каталог от мерки за приспособяване към новата ситуация. Става дума за разполагане на части на НАТО в източните държави членки, както и за провеждане на учения на тяхна територия. Степените на бойна готовност ще се актуализират към по-високи и НАТО ще продължи „премерено и видимо“ за показва готовността си „за сплашване и колективна отбрана срещу всяка заплаха и агресия“, цитира „Зюддойче цайтунг“ елементи от плановете на алианса.
Германският „Велт“ коментира в заглавие: „Путин събуди НАТО от дълбокия му сън“ и разсъждава за бъдещите задачи на Алианса: сценариите за заплахи трябва да бъдат пренаписани, плановете за разполагане на части на НАТО в Източна Европа трябва да бъдат основно преработени, стратегията на сплашване трябва да се засили, трябва да се демонстрира бойна готовност в близост до Русия, НАТО трябва да се превърне отново в
отбранителен съюз срещу Москва,
обобщава „Велт“.
Британският вестник „Гардиън“ отбелязва, че две десетилетия след края на Студената война правителствата на държавите от НАТО са се върнали към изначалната си мисия да защитават Европа от Русия.
Говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич пък коментира, че спирането на съвместната дейност между Русия и НАТО, насочена срещу днешните заплахи и предизвикателства за международната и европейската сигурност, няма да е от полза нито за Русия, нито за страните членки на Алианса.
Решението на външните министри от НАТО да спрат сътрудничеството с Русия по гражданска и военна линия създава ефекта „дежавю“. Езикът на изявлението напомня по-скоро словесните престрелки от епохата на Студената война, каза Лукашевич. Не е трудно да си представим кой ще спечели днес от спирането на съвместната дейност между Русия и НАТО, насочена срещу днешните заплахи и предизвикателства за международната и европейската сигурност – по-специално в борбата срещу тероризма, пиратството, природните. При всяко положение това със сигурност няма да е Русия, нито пък страните от НАТО, добави руският дипломат.
