Без разширяването на НАТО много страни щяха да имат съдбата на Крим

Б ез разширяването на НАТО от 12 на 28 членки редица зони от Балтийския регион, Балканите или Черно море можеше да имат съдбата на Крим, заяви в интервю за Аджерпрес бившият външен министър Соломон Паси, който е основател и председател на Атлантическия клуб в България.

В интервюто, дадено по повод десетгодишнината от присъединяването на Румъния и България към Алианса заедно с други пет страни, Соломон Паси обяснява защо Косово не може да бъде смятано за прецедент за Крим, както и какви са основните предизвикателства пред НАТО в следващото десетилетие.

„Разширяването на НАТО от 12 страни през 1949 г. до 28 страни през 2014 г. е колосално геостратегическо развитие.

Основните ефекти на глобално ниво са най-малко три:

1. Значително се разшири зоната, защитавана от класически интервенции. Редица държави от Балтийския регион, Балканите или Черно море можеше вече да имат съдбата на Крим.

2. Сигурността на останалата част от света отвъд границите на НАТО нарасна. Ако днес НАТО беше в границите от 1949 г., вероятно не само Крим, а цялата Украйна щеше да бъде анексирана.

3. Светът премина от поляризация и фрагментация към консолидация. Последният път, когато се гласува в Съвета за сигурност на ООН, Русия беше единствената, която гласува в своя полза, докато останалите 14 членки показаха категорично, че не приемат агресията като форма на общуване в XXI век", посова Соломон Паси.

Той отбелязва, че присъединяването към НАТО е било „решаващ катализатор“ за приемането на България и Румъния в Европейския съюз, а поканата за влизане в Северноатлантическия алианс от 2002 г. е решила до голяма степен проблемите с имиджа и доверието в двете страни. Според него занапред ЕС трябва да иска от бъдещите си членки преди това да са се присъединили към НАТО.

„Румъния и България влязоха заедно в ООН, ОССЕ, НАТО и ЕС. Това не е краят на нашето сътрудничество, а напротив – едно ново и голямо начало“, подчертава още бившият първи дипломат на България.

Във връзка с кризата в Украйна Паси смята, че

„Западът има слаби лидери“

и прогнозира, че „отношенията между ЕС и Русия ще станат още по-напрегнати“. „Президентът Путин няма никакво намерение да ревизира позицията си, а Западът, поне засега, е много плах, много нерешителен и лишен от въображение в опитите си да го принуди. Ако Западът няма адекватна реакция, можем да очакваме нови действия от страна на Путин, визиращи други части на Украйна, Приднестровието, както и перлата в мечтаната от него корона – Северния полюс“, посочва Паси.

На въпрос

може ли случаят с Косово да бъде използван като прецедент за Крим,

бившият външен министър заявява, че „единственото общо нещо между Крим и Косово е, че и двете започват в буквата К“. „В Косово светът трябваше да спаси от геноцид, унищожение и принудителна депортация един етнос, атакуван от един полудял диктатор, който поведе десетки балкански войни. В Крим нямаше нищо подобно. В Косово имаше намеса, подкрепена от НАТО, ЕС и десетки страни от цял свят, докато в Крим имаме едностранна намеса на Русия без никаква международна подкрепа“, подчертва Паси.

На въпрос как би коментирал решението на ЕС да наложи санкции на сравнително малък брой представители на Русия, бившият външен министър посочва, че „тези санкции са половинчати и символични“. „Общата политика на ЕС зависи от

саможертвите, които са готови да направят Германия, Великобритания и Франция в отношенията си с Русия“,

отбелязва той. По думите му анексирането на Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. не е променило на практика нищо в отношенията между НАТО и Русия, но Западът се е уплашил и не е поканил Грузия в НАТО. Ако и след Крим се повтори същият сценарий, трябва да очакваме анексиране и на Приднестровието, посочва Паси.

„Отхвърлянето на кандидатурата на Грузия в НАТО е грешка, за която плащаме сега“, подчертава той. „Като цяло светът се развива правилно. Очаквам в този век да се изпълни предвиждането на Атлантическия клуб за установяване на електронна демокрация: идеално управление на държавите и планетата, базирано на математически модели и симулации вместо избори. Точно като автопилота на самолетите. Знам, че изглежда утопия. Уверявам ви, че през 1990 г. много хора смятаха за утопия мечтата на Атлантическия клуб България да напусне Варшавския договор и да се присъедини към НАТО“, отбелязва в заключение Соломон Паси.