Г енерал от НАТО твърди, че Русия е готова да анексира молдовски регион, пише вестник „Гардиън“ по повод вчерашното изказване на върховния главнокомандващ обединените въоръжени сили на Алианса в Европа ген. Филип Брийдлав на проява на германския фонд „Джордж Маршал“.
Изданието отбелязва, че според генерала Русия е струпала големи военни сили по източната граница на Украйна. Брийдлав предупредил, че
следващата цел на Кремъл може да бъде Приднестровието, молдовският сепаратистки регион.
За опасения, че отцепилата се Приднестровска република в Молдова може да е „следващият Крим“, пише и „Дейли телеграф“.
Изданието отбелязва, че са се появили съобщения за руски военни учения там.
Натовски генерал предупреждава за нова руска агресия, пише и „Вашингтон пост“ по повод изказването на Брийдлав.
Вестникът цитира американски и украински представители, които предупреждават, че
Русия може да е готова да разшири териториалните си завоевания в посока Източна Украйна и отвъд нея.
Тези предупреждения идват в момент, когато Русия завършва процеса на превземане на украинските военни бази в Крим, добавя изданието.
Румънският премиер Виктор Понта заяви, че ситуацията в Крим е най-голямата опасност за сигурността на Румъния след 1989 г., съобщава агенция Аджерпрес.
В предаване на телевизия „Антена 3“ Понта заяви още, че тази ситуация представлява и възможност за сближаване на Република Молдова с ЕС и НАТО.
„Смятам, че това е най-голямата опасност за сигурността на Румъния и за региона след 1989 г. Категорично.
Засега е хладен конфликт. Да не дава Господ да стане горещ в следващия период. Очевидно, за първи път си даваме сметка колко важно е, че сме в НАТО, в ЕС и че за всяка опасност, колкото и голяма да е, не сме сами. Ние сме част от едно изключително важно политико-военно семейство“, коментира Понта.
По думите му Румъния може от политическа и икономическа гледна точка
да бъде за Молдова това, което Западна Германия бе за Източна.
Той уточни обаче, че няма предвид като основно решение обединяване на Молдова с Румъния, както бе обявил президентът Траян Бъсеску.
„Аз не смятам, че това е най-интелигентното решение, освен ако хората в Молдова не решат така и не направят референдум. Ако не, най-рационалното и интелигентно решение е Румъния да подкрепи конкретно, а не само чрез декларации, необратимо сближаване на Молдова с ЕС“, каза румънският премиер.
Президентът на САЩ Барак Обама и съюзниците търсят
твърд, обединен отговор в момент, когато Русия държи здраво Крим,
пише „Ню Йорк таймс“.
Докато Русия консолидира хватката си върху Крим, издигайки флага си над превзети военни бази и задържайки свалени украински командири, президентът Обама и международните му съюзници се готвят да се срещнат в Хага в опит да излязат със силен, обединен отговор въпреки различаващите им се интереси по отношение на Кремъл, отбелязва вестникът.
Днес в Хага ще се проведе международна среща на високо равнище за ядрената сигурност с участието на 58 държавни и правителствени ръководители.
Владимир Путин възложи вчера на руското правителство и други ведомства
да докладват до две седмици за първите резултати от одържавяването на новите субекти на Руската федерация – Крим и Севастопол.
Разпоредено е там да се изградят клонове на руската администрация, без обаче нищо да се споменава за допълнителни разходи от бюджета, коментира „Независимая газета“ президентския документ.
„И бездруго е ясно, че никой няма да гледа цената“, при това за изпълнител е посочен премиерът Дмитрий Медведев, длъжен по принцип да осигури средствата, добавя всекидневникът.
Същевременно се работи за включване на новите субекти във финансовата система на Русия. В Държавната дума са внесени законопроекти, осигуряващи прехвърлянето на бивши украински банки под надзора на федералната Централна банка.
Жителите на Крим веднага получават руска гаранция по влоговете си – до 700 000 рубли. Което прави в доходите на бюджета дупка от 45 млрд. рубли, изчислява „Независимая газета“. Според изданието обаче руските власти „май са готови за всички разноски по ускорената интеграция“ на Крим.
Москва може да обяви Крим за специална икономическа зона (СИЗ), да приеме
федерална целева програма за развитието ѝ и да създаде корпорация с тази цел,
прогнозира „Ведомости“.
Днес премиерът Медведев организира първото по рода си публично съвещание за социално-икономическото развитие на Крим. За дейностите в тази насока в кабинета ще отговаря вицепремиерът Дмитрий Козак, обсъдил вече в петък с подчинени ред инициативи, разказват за вестника федерални служители.
Корпорацията за развитие на Крим се очаква да реализира държавни проекти, привличайки частни инвестиции в региона по подобие на „Олимпстрой“, създадена навремето за Сочи, пояснява негов източник.
„В Сочи се изграждаха конкретен брой обекти в най-кратки срокове; в Крим няма никакви временни рамки, но работата е къде повече“, изтъква руският аналитик Игор Николаев.
Той препоръчва да не се създава държавна корпорация, но смята за разумно решение проекта за целева програма. Той ще позволи по-ефективно да се харчат средства от федералния бюджет.
При все това Русия ще трябва да инвестира в Крим „стотици милиарди рубли“,
смята експертът.
Ако Москва се оттегли от споразуменията за базиране на руския Черноморски флот в Севастопол, минал вече от Украйна в състава на Русия, Киев ще плаща занапред двойно по-скъпо за доставяния газ, а дългът му към федерацията ще скочи четири пъти - на 16 млрд. долара, пише „Комерсант“.
Според руския премиер Дмитрий Медведев днес Москва смята отстъпката в цената на газа, предоставена през 2010 г., 11 млрд. долара, за авансово плащане по спогодбите за флота с Украйна.
По данни на вестника, цитиран от Би Би Си, Русия иска да разтрогне споразуменията и да си събере от Украйна този аванс по съдебен ред. Киев пък смята да издейства чрез съд от Русия обезщетение в размер на „стотици милиарди долари“ за национализираното имущество на Украйна в Крим.
Междувременно новите власти в Киев морално се подготвят да плащат максимални цени за руския газ,
забелязва „Независимая газета“.
В момента Украйна получава реверсен газ през Полша и Унгария. Словакия може да ѝ осигури трети поток, и то основен за страната според еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Киев обаче не бива да разчита на съществени отстъпки от Европа.
Според украинския енергиен министър Юрий Продан цените на газа „трябва да са пазарни и може да стигнат от около 370 до 400 долара за 1000 куб. м“, посочва изданието.
