КСНС: България не признава референдума в Крим

П риет е с широк консенсус документ, становище на КСНС, с изключение на ПП "Атака", за рисковете пред България, свързани с развитието на кризата в Украйна.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев след заседанието на КСНС.

"КСНС обсъди развитието на кризата в Украйна и произтичащите рискове за България. България действа като член на ЕС и НАТО, като отчита националния си интерес, България работи за това ЕС да има единна позиция за Украйна. България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март 2014 г. референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не признава резултатите от този референдум", добави Плевнелиев.

Той заяви, че членовете на КСНС призовават всички страни, които имат участие в кризата, да преустановят провокациите. Изпращането на мисия на ОССЕ в Украйна е важна стъпка за гарантиране на мирното разрешаване на конфликта. България подкрепя подписването на политическата част на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, както и подписването на икономическата част след провеждане на свободни избори за президент. КСНС настоява украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани, включително и близо 300 000-дната българска общност, подчерта президентът.

Той допълни, че КСНС смята, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряването на интерконекторните връзки със съседните страни и газовите находища в Черноморския шелф са безалтернативен национален приоритет.

КСНС препоръчва Съветът за сигурност към МС и щабът за мониторинг на Украйна да следят процесите и рисковете за страната, българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна, каза още Плевнелиев.

С оглед на развитието на обстановката в Украйна, Консултативният съвет за национална сигурност отправя следните препоръки:

Първо, Съветът за сигурност към Министерския съвет и Националният щаб за мониторинг на обстановката в Украйна да следят и анализират процесите, които генерират рискове за сигурността на страната и своевременно да предприемат необходимите мерки за противодействие.

Второ, изпълнителната власт да предприема действия за недопускане нарушаването на енергийните доставки, да ускори работата по изграждането на интерконекторните връзки и да осигури необходимия резерв, което да позволи на страната да преодолее евентуална енергийна криза.

Трето, българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.

Четвърто, като подкрепя досегашните усилия на българското правителство, Консултативният съвет за национална сигурност препоръчва на Министерски съвет при последващите дискусии, в рамките на Европейския съюз, да аргументира българската позиция, отчитайки всички рискове за България, включително и икономическите, свързани с развитието на кризата.

Премиерът Пламен Орешарски коментира след заседанието на КСНС, че на този етап не е голяма вероятността за широкомащабни санкции срещу Русия.

България ще участва във формиране на европейската позиция по кризата в Украйна, както и досега сме го правили, заяви още премиерът.

"Искате "да" или "не", но често в живота отговорите са между "да" и "не", коментира Орешарски на въпрос дали България ще подкрепи санкции срещу Русия. Той допълни, че страната ни ще участва във формирането на европейската позиция чрез дебатите на европейско равнище, като страна членка, и заедно с други страни, които имат сходни на нас позиции.

На въпрос дали сме поставили искане за конкретни компенсационни мерки при втвърдяване на санкциите срещу Русия, Орешарски каза, че такъв дебат не е воден в Европейския съвет, нито в ЕК.

ЕК в момента, в съответствие със заключенията на Съвета, прави оценка на въздействието при евентуални бъдещи действия, посочи Орешарски. Попитан има ли България своя оценка на въздействието, премиерът отговори утвърдително и добави, че такава е изпратена на ЕК, тъй като Комисията е поискала такива оценки от страните членки, но не уточни на какво възлиза тази оценка.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев посочи, че ситуацията в Украйна създава рискове и за регионалната, и за глобалната сигурност и в никакъв случай не трябва да я подценяваме

Той я определи като много сериозна и допълни, че трябва да бъдат положени усилия, за да се нормализира обстановката там и за трайно разрешаване на кризата. Той отбеляза, че в становището на КСНС е предвидено също, че сънародниците ни в Украйна трябва да са обект на особено внимание и подкрепа от българската държава.

Лидерът на ДПС Лютви Местан посочи като сериозен успех, че КСНС е успял да постигне широко съгласие по толкова деликатна тема като украинската криза

За съжаление говорим за широко съгласие, а не за постигнат консенсус, защото със своята радикална позиция "Атака" нямаше как да бъде част от това съгласие, коментира Местан.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че рисковете за страната от кризата в Украйна са много големи и те са най-вече в енергетиката и туризма

Ние имаме позиция каквато е позицията на нашите партньори в ЕС и НАТО, посочи Борисов и се обяви срещу половинчати санкции, каквито според него са в ущърб на България. Затова според Борисов е по-добре да няма санкции, правителството да изпълни взетите решения и участвайки в Европейския съвет, да се опитваме да бъдем посредници за решаване по-бързо на кризата.

Според Борисов не бива да се впускаме в крайни позиции "за" и "против" Русия, "за" и "против" Украйна. "Украйна има да извърви още много път. Самите ние не сме убедени тези пари, които ще отиват в Украйна, дали няма да отидат при украинските олигарси, дали и какво ще се плати с тях. Службите за сигурност в ЕС трябва да поработят малко, за да се знае какво подкрепяме там", каза Борисов и допълни, че отговорите не са еднозначни.

"Очакваме България да участва активно в срещите в различните формати в ЕС, включително да се търси активен диалог.

Тази позиция може да бъде определена като възможно най-малкия общ политически знаменател от формулировките. Ще държим да демонстрираме конструктивност и повече от позициите да бъдат споделени", каза след заседанието Янаки Стоилов, който участва в КСНС вместо лидера на БСП Сергей Станишев, който е на посещение в Йордания по линия на ПЕС.

Оттук нататък има и редица въпроси, които трябва да се обсъждат - например за това как България да има по-активна роля, както в рамките на ЕС така и в търсенето на диалог между ЕС, Русия и Украйна, допълни Стоилов.

Трябва да е ясно, че е необходимо както България да действа както член на ЕС и НАТО, така и да отчита своята специфика в ЕС, като славянска и православна страна със специфична роля, за да може да се постигне отчитането на всички страни в ЕС при предприемането на едни или други действия, каза още Янаки Стоилов.

По думите му България няма никакъв интерес от достигането на икономически санкции срещу Русия и е по-добре в рамките на европейските институции да се предприемат действия.

Това зависи преди всичко от действията на Русия - дали те ще бъдат въздържани и няма да провокират допълнителни сепаратистки тенденции или ще се стигне до причини за такава дискусия, но това зависи от далновидността на ЕС , ако той иска да бъде самостоятелен външнополитически фактор, коментира Янаки Стоилов.

Според него приетата днес на КСНС позиция по кризата в Украйна е можело да бъде приета от българския парламент и коментира, че в това отношение КСНС е направил някаква крачка.