Крим избира между Украйна и Русия

Д нес близо 1,8 млн. жители на Крим избират дали черноморският полуостров да остане автономна република в Украйна или да се присъедини към Русия.

Такова гласуване се провежда и в Севастопол.

Референдумът в Крим е определян като исторически и от Русия, и от Запада, макар и по различни причини, отбелязва ДПА.

Ръководствата на Крим и на Русия настояват, че той е кулминацията на отдавнашните аспирации на населението, в по-голямата си част рускоезично, да се присъедини към Русия. Снощи, в телефонен разговор с американския държавен секретар Джон Кери руският външен министър Сергей Лавров заяви, че допитването напълно съответства на международното право и Устава на ООН, а неговият резултат трябва да стане отправна точка за определяне на бъдещето на полуострова.

Киев, западните правителства, България и международните организации обаче осъждат референдума като незаконен и нечестен. И.д. украински президент Олекасандър Турчинов вече издаде указ той да бъде отменен.

В събота Москва наложи вето на резолюцията на ООН за Украйна, която призоваваше гласуването да не бъде признато за валидно.

Въпреки всичко

Референдумът едва ли ще произведе неочаквани резултати.

Шефът на местния парламент Владимир Константинов заяви в сряда, че очаква около 85 на сто да гласуват за обединение с Русия. При отсъствието на независими изследователи наблюдателите смятат, че етническите руснаци в Крим, които са около 60% от населението, ще подкрепят плана, срещу който са етническите украинци и татарите. Най-силно се противопоставят кримските татари – мюсюлманска етническа общност, която съставлява около 12% от жителите. Те са били депортирани в Централна Азия от Сталин и им бе позволено да се върнат по родните си места едва в началото на 90-те години. Оттогава те силно подкрепят Киев. Лидерите им призоваха към бойкот на референдума.

Двата въпроса в бюлетините, с които се гласува днес, гласят:

„Вие за присъединяване на Крим към Русия с права на субект в Руската федерация ли сте? Вие за възстановяване на конституцията на република Крим от 1992 г. и за статут на Крим като част от Украйна ли сте? Те са написани на три езика - руски, украински и кримско-татарски.

Приет ще бъде отговорът, който събере подкрепата на повече от 50 на сто от гласувалите.

Резултатите от референдума ще бъдат обявени официално в понеделник, 17 март,

но първите предварителни резултати ще бъдат известни още веднага след затварянето на избирателните секции в 20,00 ч. местно (и наше) време.

Още от първите минути след отварянето на изборните секции се наблюдава висока избирателна активност, заяви Михаил Малишев, ръководител на комисията по подготовката на референдума към Върховния съвет на Крим, цитиран от ИТАР-ТАСС. Според него

хората се стичали масово в изборните участъци

още от сутринта и подобно нещо не било виждано от времето на СССР. Кореспондент на ИТАР-ТАСС съобщава, че пред избирателните участъци има опашки от по 20-30 души. Кореспондент на Ройтерс също отбелязва, че има опашки в гимназиите в Симферопол, които са превърнати в избирателни секции. Сред първите, дали гласовете си, бяха председателят на Върховния съвет на Крим – Владимир Константинов, и премиерът на Крим – Сергей Аксьонов.

Очаква се референдумът да бъде следен от повече от 135 наблюдатели от 23 страни, включително от Израел, САЩ, Франция, Италия, България. Гласуването се отразява от над 2500 журналисти от цял свят.

Върховният съвет на Крим и градският съвет на Севастопол, който има специален статут, приеха на 11 март декларации за независимост, което според председателя на кримския парламент е било необходимо, за да се обезпечи легитимността на референдума. След приемането на документа бе променено и името на републиката, като от него отпадна „автономна“ и остана само Република Крим. Руски депутати казаха, че след гласуването Крим може да се присъедини като 84-ия обект на Руската федерация в срок от няколко седмици.