ЕК: Ще помогнем на България за бежанците

А ко България има някакви по-особени нужди покрай притока на сирийски бежанци, Европейската комисия е готова да ги узнае и да съдейства, както е правила досега в безброй случаи, заяви на пресконференция Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом. 

България трябва да определи приоритетите и нуждите си, а след това да поиска помощ от ЕК,

добави той. Повече от готови сме да окажем помощ - така направихме в предните години с Гърция, Италия и Малта, заяви говорителят. 

По неговите думи съществуват множество възможности за осигуряването на подкрепа, с които натискът може да бъде преодолян. 

Говорителят отбеляза, че мисия на ЕК е на посещение тази седмица в България и околните държави, за да оцени по-добре проблемите и да предложи възможни решения.  Очаква се резултатите от наблюденията на работната група и предложенията да бъдат представени идния вторник на заседанието на Съвета на ЕС по вътрешни работи в Люксембург.

В отговор на журналистически въпрос, свързан с проблема с бежанците у нас, премиерът Пламен Орешарски каза, че има трудности, но

държавата прави всичко възможно да се справи. 

Правим усилия да настаним сирийските граждани, направихме срещи с кметовете на населени места, контактуваме и с външните ни партньори, в това число и с ЕС, за да обезпечим поне частична финансова помощ за справяне с проблема, заяви миинстър-председателят

Той обаче отказа да уточни размера на исканата от страната ни финансова подкрепа. 

Ромската общност в България е солидарна със сирийските бежанци,

заявиха на пресконференция в БТА граждани от ромски произход, противопоставяйки се на твърдения, че "сирийските бежанци бъркат в канчето на ромите". 

Огнян Исаев, журналист на свободна практика, посочи, че според неговата общност сирийците заслужават закрила и трябва да им се окаже необходимата подкрепа. Дори по думите му на места роми организират помощи за новодошлите в нашата страна. 

Силно сме потресени от опити за противопоставяне на ситуацията на ромите с тази на сирийските бежанци, се посочва и в декларация, подписана от 55 български граждани от ромски произход и отворена за още желаещи да я подкрепят. 

Европейският парламент ще приеме резолюция за бежанците от Сирия

на сесията си в Страсбург следващата седмица. Това решение е било взето на днешното заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, съобщиха от Парламента. 

Предвижда се ЕП да призове държавите от ЕС да осигурят безпрепятствен достъп на сирийските бежанци, както и бързо да им предоставят убежище. 

В резолюцията се насърчава продължаването на хуманитарната помощ за съседните на Сирия страни, така че те да оставят границите си отворени. 

Отбелязва се, че досега Сирия са напуснали над 2 млн. бежанци, от които 76% са жени и деца. 

Евродепутатите призовават държавите от ЕС да потърсят всякакви законодателни възможности за предоставянето на временен престой на бежанците в своите територии. 

Сирийците, които търсят убежище, трябва да получат достъп до

честни процедури за оценка на молбите им,

се посочва в проекторезолюцията, която призовава държавите от ЕС и за повече солидарност. 

ЕП приканва европейските държави да използват изцяло наличните средства от фондовете за миграцията и убежищата, както и да се подготвят за разселване на чужденците в спешен порядък. Парламентът настоява разселването да не бъде непременно съобразено с националните квоти за прием на бежанци. 

Депутатите отбелязват, че европейските държави трябва да разработят спешни планове за действие, както и да обмислят прилагането на директива от 2001 г., незадействана досега, която предвижда за целия срок на престоя на бежанците да им бъде осигурен достъп до работа и жилище. 

Парламентът подкрепя идеята за свикването на конференция за Сирия, която

да осигури средства в помощ на съседните страни

за справянето с бежанците, основно за Ирак, Ливан, Йордания и Турция. 

Отбелязва се, че от 2011 до 2013 г. молбите на сирийци за предоставянето на убежище в ЕС, Швейцария и Норвегия са достигнали над 52 хил., като най-силно са засегнати Германия (14 842 молби) и Швеция (14 083) - 59% от всички подадени документи. 

Броят на молбите нараства навсякъде в Европа, като това е най-ясно изразено във Великобритания, която е получила 2634 молби, се посочва в мотивите към резолюцията.