Защо е по-добре Кадафи да е мъртъв, отколкото жив

О�в �видната смърт на Муамар Кадафи означава, че ще бъде избегнат дълъг и сложен съдебен процес, който можеше да раздели Либия и да постави в неудобно положение западните правителства и петролни фирми.

Висш военен служител на Преходния национален съвет (ПНС) каза, че бившият либийски лидер е умрял, след като е бил заловен, а преди това е бил ранен при въздушен удар на НАТО срещу конвой, бягащ от града.

По-ранни съобщения и слухове за залавянето му хвърлиха в еуфория Либия и помогнаха за понижаването на цените на петрола.

Ако Кадафи беше хванат жив, вероятно щеше да има ожесточени дебати дали би трябвало да бъде съден в Либия или екстрадиран, за да се изправи пред Международния наказателен съд, който по-рано тази година издаде заповед за неговия арест, а също за задържането на най-големия му син и на шефа на разузнаването.

Евентуален процес може би щеше да даде на ексцентричния и често непонятен Кадафи трибуна, от която да изнася тиради за новите управници на Либия и за западните сили, както и вероятно да се опита да ги постави в

неудобно положение по въпроси, които те биха искали да забравят

След като през последното десетилетие Либия излезе от международната изолация, световни петролни компании подписаха с нея сделки за милиарди.

Но според анализатори още по-лошо за преходното правителство и НАТО щеше да бъде, ако Кадафи беше останал на свобода, вероятно изчезвайки в Сахара, за да събере нови войски и да дестабилизира Либия и нейните съседи.

"Това има огромно символично значение. То помага на ПНС да върви напред. Ако Кадафи е убит, а не заловен, това означава, че ПНС също така ще избегне дълъг, протяжен процес, който можеше да доведе до големи разделения и да разкрие странни тайни", коментира във връзка с убийството анализаторът по Близкия изток Алън Фрейзър.

Правозащитни организации отдавна настояваха, че е важно да се потърси отговорност от либийския лидер, и евентуален съдебен процес тук щеше да предостави на новото либийско правителство възможност да покаже, че е постигнало напредък в търсенето на отговорност.

Нееднозначен резултат

Критици обаче се оплакват, че много международни или организирани на място съдебни процеси за военни престъпления могат понякога да се превърнат в протяжни юридически "маратони" или дори да се изродят в показни процеси.

Бивши лидери като Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич често или отказваха да признаят тяхната юрисдикция, или ги използваха, за да критикуват лицата, които ги държат в плен.

Сваленият от власт лидер можеше добре да използва възможността да отвори стари политически рани и да нанесе колкото е възможно повече допълнителни политически вреди.

"Смъртта на полковник Кадафи е нееднозначно събитие за новите либийски власти. Те избягват протяжна съдебна драма в стил Слободан Милошевич, която можеше да събере хора на страната на бившия диктатор, но смъртта му също така лишава новото либийско правителство от възможността да се покаже по-добро от него...

Също така има опасност смъртта му при подобни насилствени обстоятелства да създаде ореола на мъченик около човек, чиито дела приживе в никакъв случай не биха заслужили такова признание", смята старшият сътрудник в Европейския център за международни отношения и отдавнашен поддръжник на намесата на НАТО Даниел Корски.

Международните медии щяха да започнат да нищят пикантни подробности

за това как западните държави са ухажвали Кадафи, как са му помагали да държи милиарди в банкови сметки и да възстанови петролната промишленост на своята страна.

Доста на брой големи фирми сключиха сделки с Триполи, включително италианската ЕНИ, френската "Тотал", британската "Бритиш петролиъм" и други.

Тази опасност не е изчезнала напълно. Някои от синовете на Кадафи може още да са на свобода и е възможно да бъдат съдени.

Прекалено много убийства ли? Ако ПНС искаше да съди Кадафи в страната, щеше да е нужно бързо да изгради цялостна съдебна система, която да поеме подобен процес. При управлението на Кадафи в Либия почти нямаше надеждни правни институции и може би щеше да има сериозни въпроси около легитимността на процеса.

След като Осама бин Ладен беше убит при операция на американски специални части по-рано тази година, а все повече лидери на "Ал Кайда" и талибаните са вземани на прицел при удари с безпилотни самолети, някои се тревожат, че ликвидирането или

"случайното" убиване на врагове се превръща в привлекателна възможност,

вместо те да бъдат съдени в заплетени процеси или затваряни на места като Гуантанамо.

"Да се каже, че е по-добре за всички той да бъде убит вместо заловен, е все едно да се каже, че правният подход има недостатъци, а това е равнозначно на изпадане в цинизъм. Трудно е това да бъде окачествено като нещо добро. В случая с Кадафи, ако срещу него беше започнал съдебен процес, той просто щеше да се отдаде на безкрайни приказки и в крайна сметка щеше да подкопае доверието в самия него", смята обаче ръководителката на програмата за близкоизточни изследвания в Лондонския градски университет Розмари Холис.

Според нея има опасност смъртта му още повече да разяри някои от най-ревностните му привърженици и други радикали, особено ако се окаже, че е бил убит от удара на НАТО или екзекутиран след залавянето му.

Други анализатори предупреждават, че смъртта на Кадафи може далеч да не означава край на проблемите за Либия.

"Ако погледнем Ирак, залавянето на Саддам Хюсеин не спря бунтовническата дейност. Те са много различни страни, но в Либия също има етнически разделения и каквото и да се случи, има доста въпроси за разрешаване", предупреждава шефът на отдела за Близкия изток в консултантската фирма "Мейпълкрофт" Антъни Скинър.