Защо хората не спазват ограниченията, въведени заради COVID-19

П рез последните седмици световната медицинска общност не спира да повтаря, че най-ефикасното средство за борба с COVID-19 е спазването на правилата за социално дистанциране. Въпреки това, много хора отказват да се съобразяват с тези ограничения. Психолози обясняват, че това безразсъдно поведение е напълно обяснимо. Според тях, когато изпаднат в стресови ситуации, хората често се бунтуват и отказват да приемат действителността. 

Български пилот достави медицински консумативи от Китай

„Някои хора се опитват да запазят чувството си на контрол, пренебрегвайки препоръките да не излизат от своите домове. Други просто са конфликтни личности и постоянно нарушават установените правила. А трети не искат да приемат истината и живеят в отрицание. Най-често това са хора, които живеят в район с малък брой случаи на C0VID-19, не са в рисковите групи или не познават хора, заразени с вируса.“ Това обяснява проф. Джъд Брюър, невролог и психиатър от университета „Браун“. Той отбелязва, че когато човек е тревожен, това му пречи да разсъждава трезво и да взема адекватни решения. „Когато безпокойствието вземе превес, започваме да се паникьосваме, а това пък ни кара да правим глупави неща“, добавя проф. Брюър. 

Затихва ли епидемията в Италия

Експертите обръщат внимание и на още един важен факт – хората изпитват колективна непоносимост към неизвестното. Всеки човек реагира по различен начин в ситуации, в които се сблъсква с нещо ново и непознато. Настоящата криза е идеален пример. Нестабилността и липсата на яснота за утрешния ден стресира много хора и това понякога ги кара да действат ирационално. Тук трябва да се отбележи, че ролята на управляващите е много важна. Техните послания трябва да бъдат балансирани и ясни, за да не предизвикват масова паника. 

София под блокада, около 6000 коли са върнати

Какво можем да направим, ако самите ние изпитваме тревожност и ни е трудно да спазваме правилата? Професор Брюър акцентира върху две стъпки: първо, трябва да признаем сами на себе си, че изпитваме тревога; и второ – да осъзнаем какви са резултатите от нашето поведение. „Паниката може да бъде много опасна. Тя ни се отразява зле не само психически, но и физически и може да има дълготрайни последици“, обяснява още той.

Освен психологически, проблемът с неспазването на правилата има и още един аспект. Става въпрос за фалшивите и подвеждащи новини, циркулиращи в интернет. Не е никак трудно човек да попадне на информация с невярно съдържание. Благодарение на социалните мрежи, подобна фалшива новина може да бъде споделена хиляди пъти за много кратко време. По тази причина е изключително важно да се информираме единствено от проверени и достоверни източници и да не вярваме на всичко, което прочетем във Facebook или Twitter.

Нови жертви на коронавируса в България

А какво можем да направим, ако някой наш близък не спазва правилата и не иска да повярва, че с поведението си застрашава и себе си, и здравето на околните? Опитайте се да поговорите с тях, да ги изслушате и спокойно да представите фактите за настоящата криза, съветва проф. Брюър. „Всеки трябва да осъзнае, че нашите действия често са провокирани от емоциите, а не от рационалното мислене“, добавя той. Ако някой не може да възприеме новата реалност, той трябва да си почине и да си даде време, за да „рестартира“ своя мозък. „Когато сме нервни или паникьосани, мозъкът ни често изключва. Така че първата и най-важна стъпка е да го включим отново, за да можем да възприемаме по адекватен начин информацията, която получаваме“, смята проф. Брюър. 

В края на миналия месец учени от Станфордския университет извършиха изследване на поведението на хората по време на продължаващата пандемия. В него взеха участие над 20 000 души, като 40% от тях признали, че не спазват правилата за социално дистанциране. 28% от тях изтъкнали като причина за това своята работа, а 20% отбелязали, че просто не могат да не излизат навън и да не се срещат с приятели. „Един от участниците в изследването каза, че ще изпадне в тежка депресия, ако си стои вкъщи по цял ден“, заяви епидемиолога Елени Линос, която е един от авторите на проучването.

Семейство, заразено с COVID-19, се върна от Нидерландия

Учените установили и още една любопитна тенденция – най-често ограниченията нарушават хора на възраст 18 – 31 години. Те внимателно анализирали отговорите на участниците и открили, че младите хора най-често използват думите „аз“ и „мен“. Това говори за по-високо ниво на егоцентризъм в сравнение с останалите възрастови групи, коментират експертите. В същото време, младите хора показват по-високи нива на тревожност, а на обратния полюс са хората над 65-годишна възраст (които са най-рисковата група). „Това показва колко по-издръжливи всъщност са възрастните хора“, отбелязва Джеф Ханкок, друг от авторите на проучването. „Те не са толкова тревожни и егоцентрични, колкото младите хора. Това противоречи на нашето схващане, че старите хора са слаби и следователно се чувстват по-добре в условията на социално дистанциране“, добавя Ханкок.

Всичко за развитието на епидемията с коронавируса и извънредното положение четете тук!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.