М едиите в Германия бавно повдигат завесата на мълчанието, прикривала досега нечовешките условия на труд в кланиците „Тьонис”, където заразените с коронавирус са вече над 2000.
Двама бивши работници от България разказват пред вестник „Аахенер Нахрихтен” за невероятния физически и психически стрес, на който са били изложени там. Изданието нарича двамата работници Стефан и Иван, но уточнява, че истинските им имена са били променени, съобщава „Дойче веле”.
Стефан работил пет месеца в кланицата, като през цялото време бил само нощна смяна - от 17:30 до 4 сутринта. На няколко пъти молил да не работи само нощем, но никой не му обърнал внимание. 58-годишният българин мъкнел по цяла нощ 20-килограмови парчета месо. Месечно получавал по 1200 евро.
Иван също вече не работи за „Тьонис”, а в спомените му за това място доминира едно-единствено усещане: „Студено, много студено беше”.
„И двамата българи постоянно говорят за студа в кланицата”, отбелязва изданието и допълва: „В доклад на Министерството на труда в Северен Рейн-Вестфалия, изготвен през 2019 година, също става дума за този проблем. Там се казва, че тежкият физически труд при температури под 12 градуса и при продължително работно време води до „сериозни увреждания на здравето”.
Български роби за евтино месо в Германия
30 месопреработвателни предприятия в провинцията са били инспектирани именно заради този проблем, като в 85% от тях са били констатирани „сериозни недостатъци”. От доклада не става ясно дали и кланицата „Тьонис” е била контролирана”.
Стефан и Иван разказват, че повечето работници остават при „Тьонис” само по няколко месеца. После или сами се отказват, или ги уволняват. Стефан твърди, че това не е случайно: „Изхвърлят работниците преди да са минали 6-те месеца пробен срок”.
Така наетите нямат право на пълен отпуск, а и могат да бъдат уволнени по бързата процедура - даже и да са заболели. Стефан разказва и за началници, които нарочно пускали поточната лента на по-бързи обороти, което превръщало работата в истински ад.
Що се отнася до настаняването, Иван не е имал никакви проблеми. Но само защото веднага се преместил при роднини. „Работа, сън, работа, сън” – така протичало времето му.
Стефан бил настанен в общежитие на фирмата-подизпълнител, където всичко било „нормално”.
„Но едва ли ще се намерят много германци, които да нарекат нормални описаните от него условия”, коментира „Аахенер Нахрихтен”. В началото живеели по двама в стая, но още след първия месец се наложило да се сгъстят - в стаите били настанени по осем души, които си поделяли една кухня и една баня.
Българи в месокомбинат с коронавирус в Германия
Днес Стефан живее в друга германска провинция. Търси си нова работа и посещава курсове по немски език. „Без езикови познания нямаш никакъв шанс”, казва мъжът.
Иван вече се е уредил - работи като куриер. „Поне не е студено като в кланицата”, казва той.
