П онеделник сутринта на ул. “Ангелаки” в центъра на Солун. Спира ме мургав младеж около 20-те. “От четири дни не съм ял, дали можете да ми дадете пет евро”, пита ме младежът на перфектен английски.
Той беше добре облечен, носеше раница на рамото и не даваше вид да е от ромите, които „прииждат” организирано с бусчета от България, за да просят по центъра на града.Давайки му поисканите от него пари, захващам приказка и разбирам, че е дошъл през Турция от Сирия, и че иска да отиде в Германия, но е свършил парите. „Готов съм да работя каквото и да е, за да изкарам пари да продължа пътуването”, отговаря младежът.
Не знам дали той отиде до близкото кметство, накъдето го напътих, с надеждата да му помогнат там, но подобни истории са ежедневно явление за случващото се в средите на бежанските потоци, които се нижат от Близкия изток за Европа.
Сбивания между религиозни групи, кървави инциденти между мигранти и бежанци, побоища от страна на турските полицейски власти.
А и изчезвания на деца, сексуален тормоз над жени в палатки и лагери, полови сношения между жени и мъже срещу плащания, за да се икономисат пари за трафикантите и каналджиите, изнудвания, „незаконна работа”, и даже стрелби срещу групи в горски райони от ловци, които гледат на бежанците като на дивеч, са част от нещата по отношение на тъмната страна на бежанските потоци. Някои от тях излизат на бял свят като оплаквания пред международни организации.
В изявления за телевизионния канал „Ал Джазира” регионалният представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците Рон Редмънд спомена за жени, преминаващи през Турция на път за Гърция, които в много случаи се оказват в едни и същи палатки с мъже, в резултат на което те „се чувствали особено обезпокоени”.
Според него
по маршрута от Сирия до Европа „много жени, чиито пари са били откраднати или са свършили, са били принудени да правят секс с мъже срещу заплащане, за да продължат пътуването си”.
Наред с това турският новинарски сайт Азънлъкча съобщи, че организацията „Спасете децата” е регистрирала „множество случаи на сексуален тормоз над деца. Много голям също така е и броят на изчезналите деца”. Според същото издание 50% от децата, пристигащи без придружители в центровете за бежаци, изчезват още в първите 48 часа след идването им и така и не биват откривани.
Организацията „Амнести интернешънъл” обвини Турция, че грубо нарушава човешките права на бежанците и че това става, след като бе постигнато споразумение с ЕС, че ще предприеме мерки за спиране на бежанските потоци.
На турските власти са приписвани дори действия на насилие срещу бежанци, живеещи извън лагерите в югоизточните райони на страната, които за да са оцелеят, са принудени да работят нелегално или да просят.
36-годишна бежанка, обитаваща беден апартамент в Истанбул, обяви пред организацията, че полицаи са блъскали вратата ѝ и са искали да я разбият. По думите ѝ това е станало, докато децата ѝ са били при нея, а за действията им не са били дадени никакви обяснения. „Те се отнесоха с нас сякаш сме престъпници”, каза тя.
Само 260 хиляди бежанци от общо 2,2 милиона, избягали в Турция, сега са приютени в организирани лагери. Останалите са разпилени по цялата страна
и живеят без да имат работа и пари, гладни, гонени от полицията и без надежда, че скоро ще се завърнат по домовете си или ще могат да стигнат до Европа.
Случаите на насилие срещу тях от страна на полицейските власти, а също и на местни хора, които смятат, че бежанците им отнемат работните места, са на път да придобият епидемични размери в много райони на Турция.
И докато европейците затягат проверките по границите, цъфтят и процъфтяват издаването на фалшиви документи и мрежите от каналджии,
които трупат все по-големи печалби. Освен че те снабдяват с паспорти или други документи бежанци и мигранти, в Сирия и Турция има дори... организирани „курсове”, където каналджиите обучават бежанците как да заблуждават властите при граничните проверки.
Добави ни в предпочитани източници в Google
