М лада жена от Норвегия стои на брега на остров Лесбос в Егейско море, следейки с бинокъл за гумени лодки с бежанци и мигранти. Издайническият сигнал е оранжев проблясък, цветът на спасителните жилетки.
Тя забелязва проблясъка и вика нейни колеги доброволци за помощ. Доброволческата им група от 20 човека, наречена „Капка в океана”, се събира около жената. Размахват флагове, насочвайки лодката по пътя до тях.
„Здравейте! Добре дошли в Европа!”,
викат доброволците. Няколко нагазват във водата и дърпат лодката до брега. После помагат на около 40 афганистанци, сред които най-малко 15 деца, да слязат на сушата.
Тази сцена се разиграва по цял ден, всеки ден на остров Лесбос – епицентърът на миграционната криза, която продължава да се разраства. Близо 125 хиляди бежанци са пристигнали на острова от Турция през октомври. Това е двойно повече в сравнение с август, сочат данни на Международния комитет по спасяване (IRC). Те бягат от войни и насилие в Сирия, Афганистан, Ирак, Еритрея.
Повече от 791 хиляди мигранти са пристигнали по море от януари.
Това, което прави тази хуманитарна криза различна, е ролята на доброволците.
Само на остров Лесбос те са хиляди.
Доброволците са спасители от Испания, доктори от Холандия, консултанти по травматични състояния, сестри от Австралия, готвач от Малайзия и голям брой обикновени хора, които се залавят с каквото могат. Много от тях са пристигнали за собствена сметка, взимайки си отпуска от работа и изоставайки личния си живот.
Те попълват дупките, създадени от политическата слабост и ограниченията на предлаганата помощ.
Гърция е засегната от жестока икономическа криза и няма капацитета да поеме контрола над ситуацията. Европейският съюз се задушава от политика, опитвайки се да определи единна миграционна стратегия. Международните хуманитарни групи се забавиха да се намесят, тъй като обикновено не работят в индустриални държави.
Междувременно лодките продължават да пристигат и действията на обикновените доброволци стават все по-обиграни. Група, наречена „Алос антропос”, което на гръцки означава „Другият човек”, готви и раздава храна на хиляди бежанци на ден.
Групата „Капка в океана” е изградила собствен лагер за новопристигналите бежанци, предимно семейства с малки деца. Там те осигуряват храна, палатки и раздават дрехи.
Друга група, наричаща себе си „Фондация Морска звезда”, е направила автогара за бежанци на паркинга на „Окис” – нощен клуб със зашеметяваща гледка към морето, построен на склон. Там доброволци раздават ръчно направени билети за автобус за двата официални лагера за мигранти в южната част на острова.
Но когато настъпи зимата и прекосяването на морето стане по-опасно, липсата на официално координирана спешна реакция може да доведе до по-голям брой жертви.
Въпреки че доброволците се опитаха да се самоорганизират, повечето от тях нямат нужната подготовка за подобна криза. Сега те имат седмични срещи с представители на международните организации като Международния комитет по спасяване, Върховния комисариат на ООН за бежанците, Доктори без граница.
На острова има голям брой хуманитарни работници, но за много от тях това е първата хуманитарна криза. Те са в Гърция временно, далеч от платената работа в къщи. Заради голямото текучество на хора, много от тях напускат острова точно тогава, когато започват да разбират какво трябва да правят.
Много доброволци се чувстват сякаш международните хуманитарни групи са ги оставили сами да се справят с кризата.
На практика няма никой, който да ръководи действията по справяне с кризата. Доброволците си разпределят отговорностите и се опитват да се координират помежду си.
Върховният комисариат на ООН за бежанците, който по принцип се занимава с координиране на действията при кризи от такъв мащаб, понесе голяма критика. Но организацията се намесва само при покана и указания на националните правителства. А затъналото в бюрокрация гръцко правителство се е забавило в предаването на контрола на агенцията.
„В други части на света ние имаме нормални мисии и Върховният комисариат има много права”, казва Рон Редмънд, говорител на представителството на Комисариата в Атина. „Тук правителството контролира ситуацията и ние правим каквото ни помолят”.
До лятото представителството на Върховния комисариат на ООН в Атина е имало само десет служители – „момчета в костюми”,
казва Редмънд. Това не са работещи на терен хора, които да организират доставките и да осигуряват защита на най-уязвимите бежанци. Сега Комисариатът разполага с около 120 служители, включително повече от 20 на остров Лесбос. Много от служителите са привикани от Йордания, Ирак и Афганистан.
Гръцкото правителство, което се бори с финансовата криза, е похарчило 1,65 милиарда долара за бежанската криза през последните 18 месеца, сочат данни на кабинета на министъра по миграционните въпроси Янис Музалас. Междувременно Европейската комисия е отпуснала на Гърция само 42 милиона евро от предназначените 259 милиона евро за справяне с потока от мигранти.
Неясно е обаче къде са отишли толкова много пари. На остров Лесбос доброволците са тези, които се занимават с основните нужди и създават складове за дарения. Дори опитните хуманитарни работници и доброволци казват, че официалният отговор на Гърция на мигрантската криза е шокиращо неефективен.
